Определение № 50497 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2537/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 11026/24.06.2021 г., подадена от Я. Й. К., чрез адвокат Д. М., срещу решение № 468 от 10.05.2021 г. по гр. д. № 2401/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7958 от 22.11.2019 г. по гр. д. № 1578/2018 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на Я. Й. К. и С. М. Б. да заплатят солидарно на Н. Д. С., на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 150 000 лв ., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от ответниците при деликт, осъществен на 29.03.2014 г. Въззивният съд е посочил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Н. Д. С. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нанесени телесни увреждания, причинени от ответниците Я. Й. К. и С. М. Б.. Визирал е, че с влязла в сила присъда от 27.02.2017 г. на САС по НОХД № 110/2017 г. Я. Й. К. и С. М. Б. са признати за виновни за това, че на 29.03.2014 г., около 20.30 ч., в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди и без насилието да е било предизвикано по какъвто и да било начин от пострадалия, са направили опит умишлено да умъртвят Н. Д. С., като му нанесли множество силни удари с ръце и крака в областта на главата и тялото и му причинили множество по вид и степен на тежест телесни повреди, а именно: тежка, средна и лека телесна повреда, като деянието останало недовършено по независещи от дейците причини. Спрямо пострадалия е била извършена спешна висококвалифицирана неврохирургична оперативна намеса, като в противен случай би настъпила смърт от усложнения след мозъчно притискане от излялата се кръв и от размачкване на мозъчния паренхим, притискане на жизненоважни центрове и развитие на местни и общи инфекции, чието спонтанно излекуване е било невъзможно. На основание чл. 116, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 115, чл. 20, ал. 2 и ал. 1, чл. 18, ал. 1, чл. 63, ал. 2, т. 1 НК ответниците, като подсъдими в наказателния процес, са осъдени на лишаване от свобода за срок от 5 години. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Посочил е, че е обвързан от присъдата на наказателния съд относно увреждането, механизма, по който то се е осъществило, неговите извършители и съставомерните последици. Съдът се е позовал на съдебно-медицинската експертиза по делото, съгласно която в резултат на процесното деяние ищецът е получил следните травматични увреждания: открита тежка и проникваща черепно-мозъчна травма, с мозъчна контузия, контузионни огнища на главния мозък, двустранно-челно разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, челно с размачкване на подлежащото мозъчно вещество в участък 2 x 3 см, разкъсване на двигателния синус челно, пеленовиден епидурален хематом, с дебелина 3 мм и размери 6 x 8 см, многофрагментна фрактура на челните, слепоочните, носните, сфеноидалните кости и орбити, фрактура на черепната основа в областта на предната черепна ямка, разкъсно-контузна рана 1.5 см вдясно-челно, множество кръвонасядания по челото, контузия на гръдния кош, плеврални изливи двустранно. Черепно-мозъчната травма е наложила спешно висококвалифицирано оперативно и реанимационно лечение с прилагане на апаратно дишане. Извършена е двустранна черепна краниотомия, като са отстранени свободно подвижни костни фрагменти, разкъсаната твърда мозъчна обвивка е херметизирана, извършена е челно-назална пластика с мускул, тъканно лепило и периост. Болничното лечение е продължило до 24.04.2014 г. С експертно решение на ТЕЛК от 20.09.2016 г. на Н. С. е поставена диагноза: състояние след ЧМТ, с мозъчна контузия, посттравматична енцефалопатия, централен дискоординационен синдром, квадрипарамидна симптоматика, еднократентонично-клоничен пристъп, органичен мозъчен синдром. Определена е трайно намалена работоспособност от 89 %. След приключване на болничното лечение ищецът е бил под активно наблюдение и лечение от личен лекар и невролог, провеждано е медикаментозно лечение. Към датата на експертизата продължава описаното в ЕР на ТЕЛК състояние, като въпреки частичното възстановяване се задържа тежка постконтузионна симптоматика, с нарушена координация и походка, треперене и епилептични пристъпи. Ищецът трудно се обслужва и има затруднена социална адаптация. Според вещото лице пострадалият не се е възстановил към момента на изготвяне на заключението и възвръщане до пред травматичното състояние няма да настъпи никога. Уврежданията на мозъка са трайни, постоянни, необратими и ще продължат до края на живота му. Към момента ищецът е способен на самостоятелен живот, но е със силно намалена работоспособност. Ще бъде необходимо извършване на допълнителни оперативни интервенции с цел дефектът на черепа да се възстанови с пластична операция, която е скъпоструваща - използват се титаниеви мрежи, като ако не се направи тази интервенция, има съществени рискове за здравето на ищеца - при всяко едно минимално нараняване в тази област може да се получи мозъчна увреда. При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за безспорно установено, че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл. 45 ЗЗД, поради което са налице и предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на Я. Й. К. и С. М. Б.. Намерил е за установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на ответниците по исковата молба и настъпилия вредоносен резултат, поради което е заключил, че предявеният по делото иск е основателен. Софийски апелативен съд е посочил, че предмет на спора пред него е обемът на понесените от Н. С. неимуществени вреди и размерът на обезщетението, на което той има право съгласно чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД. Съдът е изложил, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят характерът и тежестта на причинените вреди, техният интензитет и продължителност на проявление и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и прилагане на критерия „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочил е, че въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, имащо компенсаторен характер; понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, като начинът на извършване на увреждането, обстоятелствата, при които са причинени моралните страдания и др. Въззивният съд е посочил, че в случая от значение е обстоятелството, че опитът за умъртвяване не е прекъснат по волята на извършителите, а поради независещи от тях причини. Съобразил е, че ищецът е получил тежка мозъчна травма, проведено му е оперативно лечение, продължително време е бил настанен на болнично лечение. Към момента на постановяване на въззивното решение не е налице възстановяване, а пълно възвръщане на положението отпреди травматичното увреждане не се очаква, като е наложително провеждане на допълнителни операции. Съдът е приел и че такъв тип инциденти принципно предизвикват емоционални, психични и физиологични реакции. Същите се случват неочаквано, застрашават пряко живота на пострадалия и често водят до необратими последствия. Според изследванията, извършени в тази насока, с отдалечаване на времето психологичните прояви на посттравматичния стрес започват да се засилват, като интензивността на тези състояния привидно намалява, но реално те обсебват личността и изменят поведението на пострадалия. Предвид така изложеното, Софийски апелативен съд е намерил, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезвредата за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД; при определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди Софийски градски съд е съобразил в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца към датата на деликта и след това болки и страдания и здравословното състояние на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Счита определената от съда парична компенсация за понесените от Н. С. неимуществени вреди за силно завишена и невъзможна за заплащане от ответниците по исковата молба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Я. К. се съдържат единствено оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК; липсват формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е подаден отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: В случая Я. К. не е формулирал въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно атакуваното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Присъденото обезщетение е съобразено с понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, предвид тежките физически наранявания, получени от Н. С., понесените болки и страдания и времетраенето им, последиците за здравословното му състояние, претърпените хирургически интервенции, периода на лечение и възстановяване, остатъчните оплаквания и прогнозата за бъдещото му състояние, обстоятелствата, при които е получил уврежданията, икономическата конюнктура в страната. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,