Определение № 74 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4038/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, в редакцията до изм. с ДВ, бр. 86/2017г. С въззивно решение № 1118 от 02.06.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр.д. № 170/2016 г. е отменено решение от 17.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2687/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. Д. К., Б. Е. К. и Д. Е. Д. – наследници на починалия в хода на производството Е. Б. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 8 000 лева до присъдения от първата инстанция размер от 16 000 лева и обезщетение за имуществени вреди над сумата от 10 800 лева до присъдения размер от 55 200 лева и в частта относно присъдените разноски в тежест на Прокуратурата над размера от 798.78 лева до присъдения размер от 3620 лева, като вместо това са отхвърлени предявените от Е. Б. К. против Прокуратурата на РБ искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, търпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, наказателното производство, което е приключило с оправдателна присъда над размера от 8000 лева за неимуществени вреди и 10 800 лева за имуществени вреди до присъдените от първата инстанция размери от 16 000 лева и 55 200 лева, като неоснователни. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част. Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Н. Д. К., Б. Е. К. и Д. Е. Д. сумите от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и от 10 800 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато незаконно обвинение против Е. Б. К., е подадена касационна жалба с вх. № 8983 от 20.06.2016 г. от Прокуратурата на РБ. Срещу въззивното решение в частта, с която предявените искове по чл. 2 ЗОДОВ са отхвърлени за сумата над 8000 лева неимуществени вреди и за сумата над 10 800 лева имуществени вреди е подадена касационна жалба вх. № 10339 от 13.07.2016 г. от Н. Д. К., Б. Е. К. и Д. Е. Д., представлявани от адв. Н. А.. С определение № 174 от 06.03.2017г., постановено по делото, ВКС, състав на ІІІ ГО, не е допуснал касационно обжалване на решение № 1118 от 02.06.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр.д. № 170/2016г., В ЧАСТТА на произнасянето по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с която като краен резултат Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. Д. К., Б. Е. К. и Д. Е. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер от 8 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2014г., а в останалата част до претендирания размер от 16000лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна. Със същото определение съдът е спрял производството по гр.д. № 4038/2016 г. по описа на ВКС, III г.о., В ЧАСТТА по жалбата на Прокуратура на Република България и по жалбата на Н. Д. К., Б. Е. К. и Д. Е. Д. срещу решение № 1118 от 02.06.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр.д. № 170/2016 г., В ЧАСТТА на произнасянето по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 1/2017 г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС. За да спре производството съдът е констатирал, че в своите изложения както касаторът Прокуратура на Република България, така и касаторите Н. Д. К., Б. Е. К. и Д. Е. Д. поставят идентичен въпрос, засягащ частта от обжалваното въззивно решение, която съдържа произнасяне за размера на имуществените вреди; че формулираният и от двете страни въпрос е обуславящ изхода за делото; че в решението си съдът, за да промени изхода по този иск и да намали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за имуществени вреди, е взел становище по въпроса за възможността при предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес. Като е съобразил, че по така поставения въпрос пред Общото събрание на ГК на ВКС е образувано и висящо Тълкувателно дело № 1/2017г. по аргумент от чл.292 ГПК обосновал извод, че производството по делото следва да бъде спряно в тази му част до произнасянето на ОСГК на ВКС по поставения въпрос. С постановеното по делото определение № 442/17.12.2018 г. е възобновено производството по гр.д. № 4038/2016 г. по описа на ВКС, III г.о., тъй като пречката за движение на делото е отпаднала, предвид обявяването на 11.12.2018г. на решение № 1/17 на ВКС ОСГК по т.д. №1/2017г. С това решение е уеднаквена съществуващата противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос като е прието, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Според дадените задължителни разяснения с негоq изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. За да постанови обжалваното решение възивният съд е приел, че са налице законово изискуемите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Прокуратурата за претърпените от ищеца имуществени вреди – повдигнато спрямо ищеца обвинение за осъществяване на престъпление, наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда, което обуславя незаконността на действията по повдигане и поддържане на обвинението. Съдът е счел по претенцията за обезщетение на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, че уговореното с три договора за правна защита възнаграждение от общо 55 200 лева, подлежи на преценка за прекомерност в исковото производство за вреди, тъй като такава възможност не е предвидена в наказателния процес. Изложени са съображения, че адвокатското възнаграждение за защита по наказателно дело се включва в необходимите разноски и при предявен иск по ЗОДОВ се дължи обезщетение, но само до разумния и обичайния размер за правна защита на лицето с оглед повдигнатото обвинение. В конкретния случай съдът е формирал извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е основал преценката си на фактическата и правна сложност на делото и естеството на защитата – тежко умишлено престъпление, представляващо квалифициран случай, значителният обем на доказателствения материал и реално осъществяваните действия по процесуално представителство, от една страна, и многократно надвишаващото минималните размери по Наредба № 1 на ВАдвС уговорено възнаграждение по втория и третия от представените по делото договори за правна защита, от друга. При тези съображения в полза на ищците е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер от 10 800 лева. С оглед на изложеното въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС по поставения въпрос и не е налице поддържаното в двете касационни жалби основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта, съдържаща произнасяне по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Във връзка с доводите на касаторите, чрез които изразяват несъгласието си с присъдения от съда размер, следва да се посочи, че доколко конкретната преценка на съда за разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение е правилна е въпрос, който не подлежи на изследване във фазата по селекция на касационните жалби. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,