Определение № 333 от 01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 270/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба на И. С. И. от с. Г.,чрез адв. Вл. К. ,срещу въззивно определение №237 от 28.08.2009г по ч. гр.дело № 722/2009г на Софийски окръжен съд, с което е отменено разпореждане от 01.07.2009г по ч гр.д. № 238/2009г на Елинпелински районен съд и е постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение ,въз основа на акт за начет, на основание чл.417 т.8 от ГПК. Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса задължителна ли е влязлата в сила присъда на наказателния съд за съответния орган по начетното производство ,когато (според начетеното лице)тази присъда установява отсъствие на предопставки за пълна имуществена отговорност. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима, но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид следното: Върховен касационен съд не приема довод за необходимо тълкуване на закона и развитие на правото при изрично регламентирано основание за заповедно производство, за да се извежда и налага поддържаната от касатора несъстоятелна теза ,че наличието на влязла в сила оправдателна присъда за престъпление по чл.219 ал.1 от НК изключва допустимостта на реда по чл. 417 т.8 от ГПК,т.е търсенето на отговорност от материално отговорното лице по граждански ред, тъй като присъдата била задължителна, за актосъставителя включително. Пределите на проверката по чл. 418 ал.2 от ГПК в случая касаят акта за начет от външна страна ,неговата формална редовност съгласно изискванията на ЗДВФК и ППЗДВФК, действали при съставянето му. Наличието на оправдателна присъда по наказателното дело, когато първо е потърсена наказателна отговорност на начетеното лице, а още по- малко съображенията на наказателния съд за нейното постановяване, имат отношение към проверката по реда на гл. тридесет и седма ГПК. Законът е приложен според точния му смисъл като е прието ,че обсъждането на обстоятелствата по изложението, при редовен от външна страна акт за начет ,стоят извън съдържанието на документа по чл. 417т.8 ГПК и защитата на длъжника е обезпечена с възможността да възрази срещу заповедта след нейното издаване. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не може да намери приложение, за да бъдат коментирани с цел развитие на правото съображения и тълкувания, противоречащи на нормативния ред. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о