Определение № 1802 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1616/2024 г.

Допуснато е касационно обжалване на Решение № 751/07.12.2023 г. по в.т.д. № 427/2023 г. на АС – София, в обжалваната от Фонд за гарантиране на влоговете в банките част, с която след отмяна на първоинстанционното решение е присъдена законна лихва върху вземането на С. А. за стойността на гарантиран влог, открит по договор с „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н.), от предявяване на иска до погасяването. Обжалването е допуснато по въпроса дължи ли Гаранционен фонд законна лихва върху присъдените гарантирани суми съгласно ЗГВБ (отм.) и е обосновано с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед противоречивото тълкуване от съдилищата на чл. 24, ал. 2 ЗГВБ (отм.). Настоящият състав намира, че за правилното решаване на делото е необходимо да бъде извършено тълкуване на правото на Европейския съюз и в частност – на разпоредбите на чл. 10, § 1 и § 2 от темпорално приложимата към процесния спор Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити. Тези норми установяват срокове за изплащане на гарантираните суми и изключения, при които същите могат да бъдат удължавани. Въпросът, чийто отговор следва да бъде даден чрез тълкуване, е свързан със съвместимостта на националната правна уредба, обективирана в чл. 24, ал. 2 ЗГВБ (отм.), която изключва дължимостта на лихва от страна на Фонда, с целта на Директивата, поради която са приети горепосочените разпоредби. Както е посочено в определението по чл. 288 ГПК, постановеното към настоящия момент Решение на СЕС от 25.03.2021 г. по дело С-501/18, тълкува разпоредбата на чл. 10, § 1 от Директивата в друг контекст, и не дава пряк отговор на горепосочения въпрос. Тълкуването следва да бъде дадено по пътя на преюдициалното запитване – от Съда на ЕС, доколкото нормата, чиято действителна цел подлежи на установяване, е от правото на ЕС. В изготвените от Съда на ЕС Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (C/2024/6008) е препоръчано отправянето на запитване да предхожда изслушването на страните по спорния въпрос (т. 13), което според настоящия състав предполага и даване на възможност на страните да вземат становище по въпроса, определен от съда като значим предмет на преюдициално запитване. Така мотивиран, съдът