Определение № 409 от 03.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2569/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Е. П. Й. от [населено място], приподписана от адв. П. Х., против определение № 252 от 24 януари 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 140 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено разпореждане № 60697 от 16 декември 2012 г. по гр.д. № 11106 по описа на районния съд в [населено място] за 2013 г. за връщане на въззивната жалба на Й. срещу решение № 5332 от 27 ноември 2013 г. по гр.д. № 11106 по описа на районния съд в [населено място] за 2013 г. като просрочена. В жалбата се поддържа неправилност на определението предвид неуведомяването на процесуалния представител на частния жалбоподател за процесуалните действия на районния съд, включително за датата на откритото съдебно заседание. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се търси отговор на въпроса налице ли е процесуално нарушение на правото на защита в случай на непризоваване и неуведомяване на процесуалния представител на ищеца. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Х. Р., поддържа доводи за просрочие, недопустимост и неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си въззивният съд приема връщането на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за правилно, предвид специалните разпоредби на чл. 315, ал. 2 и чл. 316 ГПК. Посочено е, че в изпратеното до страната съобщение не е посочено друго начало на срока за обжалване, освен посоченото в самото решение, което е датата на обявяването му – на 27 ноември 2013 г., като изводът на съда не се променя от обстоятелството, че ищецът не е присъствал в съдебното заседание, в което съдът е определил и съобщил на страните датата, на която ще произнесе решението си, след като ищецът е бил редовно уведомен за датата на това заседание и неявяването му не го освобождава от задължението да провери изхода на делото. К. съд в настоящия си състав приема, че следва да остави частната касационна жалба без разглеждане на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Предявен и разгледан от първата инстанция е иск за заплащане от страна на дружеството на недължимо направени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца в общ размер от 1482 лева за периода м. януари 2010 г. – м. април 2013 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба. Срещу отхвърлителното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба, върната от районния съд като просрочена, и по това разпореждане на първоинстанционния съд се развива настоящото производство. При това положение, тъй като решението по предявения иск по принцип не би подлежало на касационно обжалване предвид прага за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, то и определението на въззивния съд в случая не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение