Определение № 370 от 02.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2018 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. По делото е постъпила молба с вх. № 5353/12.06.2019 г., подадена от адв. Д. Г. в качеството му на процесуален представител на С. Г. С., с искане да бъде отменено определение № 388/21.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3087/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о., с което на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 5119/26.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 11108/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на С. Г. С. на основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСРОЗ сумата от 12 200 лв., представляваща възнаграждение по Програма стимулиране и задържане на ключови служители на „Уникредит Булбнак“ АД за периода 2010-2011 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 602, 82 лв. – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 16.08.2013 г. до 11.07.2016 г. Молителят счита, че е налице основание за отмяна на постановеното определение за спиране на изпълнението на въззивното решение, тъй като по касационната жалба на „Уникредит Булбанк“ АД не е допуснато касационно обжалване. Направено е и искане за издаване на заверен препис от определението за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 388/21.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3087/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о. е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 5119/26.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 11108/2017 г. на Софийски градски съд, като „Уникредит Булбанк“ е внесло на 13.08.2018 г. сума в размер на 15 802, 82 лв. по сметката на ВКС за обезпечения / л. 22, ч.гр.д. № 3087/18 г., ВКС, IV г.о./. Образуваното касационно производство по подадената от „Уникредит Булбанк“ АД касационна жалба е приключило с постановяване на определение № 471 от 11.06.2019 г. по гр.д. № 4383/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила. Спирането на изпълнението е средство за да се осигури евентуален изгоден за касатора изход на касационното обжалване и средство за защита срещу принудителното изпълнението на едно несъществуващо според него изпълняемо право. След като решението е влязло в сила, същото подлежи на принудително изпълнение съгласно общото правило на чл.404, т.1 ГПК, че изпълнителни основания са влезлите в сила осъдителни решения. Искането на С. Г. С., заявено в молба с вх. № 5353/12.06.2019 г., не намира опора в закона и липсва основание за уважаването му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение