Определение № 169 от 06.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2370/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „БМ Глобал Истейт” ЕООД, ЕИК 175062732, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния представител на дружеството адв. В. Х., срещу въззивно определение № 984 от 22.04.2020 г. по ч.гр.д. № 527/2020 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени подробно доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че при постановяването му въззивният съд не се е съобразил с правните последици на позоваването на придобивната давност, както са изяснени в ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, и не е взел предвид, че в случая позоваването на придобивна давност представлява нов юридически факт, който не е преклудиран от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 617/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално- на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Съдебно решение, с което е уважен положителен установителен иск за собственост, преклудира ли правото на третото лице - помагач на ответника по този иск, да предяви срещу ищците по него иск за собственост, с който се позовава на придобитото по давност от ответника - негов праводател, право на собственост въз основа на срок на владение по чл. 79 ЗС, изтекъл преди момента на формиране на сила на пресъдено нещо по това съдебно решение. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 464 от 15.01.2014 г. по гр.д. № 2488/2013 г. на ВКС, І. г.о., решение № 112 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 1394/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. Наличието на основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК обосновава с необходимостта да бъде променена практиката, обективирана в ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като е неправилна поради неточно тълкуване на закона. В отговор на частната касационна жалба ответниците по касация И. - А. А. А. и А. - А. А. А. изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 29 566 от 13.12.2019 г. по гр.д. № 5971/2019 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 299, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от „БМ Глобал Истейт” ЕООД против И. - А. А. А. и А. - А. А. А. за установяване, че на основание договор за замяна, сключен с Държавата на 27.02.2009 г., е собственик на следните недвижими имоти: УПИ .... в кв. ...., с площ 968 кв.м, находящ се в [населено място], район „В.”, м. ”Панорамен път- Специални нужди - Б. път”, съставляващ поземлен имот с идентификатор ...., и на реална част с площ 5464 кв.м от УПИ ...., целият с площ 6008 кв.м, находящ се в [населено място], район „В.”, м. „Панорамен път - Специални нужди - Б. път”, съставляващ поземлен имот с идентификатор ....; поземлен имот с идентификатор .... и поземлен имот с идентификатор .... В исковата молба е изложил твърдения, че праводателят му е придобил правото на собственост върху процесните имоти въз основа на давностно владение, осъществено в периода 1992 г. 2002 г. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 27.07.2017 г. по гр.д. № 617/2017 г. на Софийски апелативен съд, постановено при участието на „БМ Глобал Истейт” ЕООД като трето лице- помагач на ответника, е прието за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че В. А. М., И. - А. А. А. и А.- А. А. А. са собственици на УПИ .... в кв. .... по действащия ПУП на [населено място],[жк], м. „Панорамен път - Специални нужди- Б. път”, с площ 995.33 кв.м, и на реална част с площ 5495 кв.м от УПИ ...., целият с площ 6000 кв.м в същата местност. Приел е, че съгласно чл. 223, ал.1 ГПК третото лице - помагач е обвързано от установителното действие на постановеното решение в отношенията си с насрещната страна, поради което е недопустимо в последващ процес с тази страна да оспорва това, което е било съдебно установено в предходния процес. Третото лице - помагач може да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, които представляват разпореждане с предмета на спора. В случая жалбоподателя в качеството си на трето лице - помагач на ответника по предявен положителен установителен иск за собственост е бил длъжен да изчерпи всичките си правопрепятстващи или правопогасяващи възражения, основани на съществуващи към момента на приключване на съдебното дирене по предходното дело обстоятелства, включително и тези, които подпомаганата страна е могла, но не е релевирала. Затова предявеният иск за собственост, предмет на настоящото дело, основан на факти, които са съществували преди завеждане на положителния установителен иск за собственост от физическите лица, уважен с влязло в сила решение, е недопустим. Тезата на жалбоподателя е, че позоваването на придобивна давност е елемент от фактическия състав на този придобивен способ, поради което самото позоваване, направено с исковата молба по настоящото дело, представлява нов факт, непреклудиран от силата на пресъдено нещо на предходното решение, и следователно предявения положителен установителен иск, предмет на настоящото дело, е допустим. Въпросът дали позоваването на изтекла в полза на владелеца придобивна давност е елемент от фактическия състав на този придобивен способ, е разрешен с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. С него се уеднакви съществуващата дотогава противоречива съдебна практика при разрешаването му, като се възприе разбирането, че фактическият състав на придобивната давност, регламентиран в чл. 79 ЗС, включва два елемента – владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС и законоустановен давностен срок. Изискуемото от чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на установения в закона давностен срок. Въззивното определение не е в противоречие с тази практика, поради което не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Наличието на тълкувателно решение по поставения въпрос, задължително на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ за всички съдилища, включително и за съставите на ВКС, изключва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Евентуалното несъответствие на тълкувателния акт с правилата на формалната и правна логика, в каквато насока са подробно развитите доводи в частната касационна жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към нея, не може да бъде преодоляно чрез казуално тълкуване по конкретно дело, а чрез постановяване на ново тълкувателно решение. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът