Определение № 8757 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. К. З., гр. София, подадена чрез адв. К. Георгиева, срещу решение № 166 от 04.05.1992 год. на Министерския съвет. Иска се прогласяването му за нищожно, поради липса на компетентност и в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят счита, че Министерският съвет не е разполагал с компетентността да издаде оспореното решение, както и това, че същото не е издадено на основание нито една правна норма, т.е липсват напълно материалноправните предпоставки. След като извърши служебна проверка по допустимостта на подадената жалба пред Върховния административен съд, тричленният състав намира, че жалбата не му е родово подсъдна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 КРБ е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предл. първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Горното води до извод, че на ВАС са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, като това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С оспореното в настоящото производство решение на Министерския съвет е прогласена нищожност на: 1) Решение № 103 на Бюрото на Министерския съвет от 10.05.1990 г. за изключване основни средства от Фонда на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК) (необнародвано) и 2) Разрешенията на министъра на външните работи за покупка на жилища, издадени въз основана Постановление № 1 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на Постановление № 127 на Министерския съвет от 1974 год. за организиране обслужването на чуждестранните дипломатически и други представителства и представителствата на международните организации в Народна Република България (обн., ДВ, бр. 5 от 1991 г.; отм., ДВ, бр. 13 от 1991 г.). С Решение № 103 на Бюрото на Министерския съвет от 10.05.1990 г., чиято нищожност е прогласена, е дадено съгласие за еднократното изключване на фонда на основните средства на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус 110 апартамента, които да се продадат по установения ред на наемателите български граждани, живеещи продължително време с тях. Настоящият съдебен състав приема, че Министерският съвет в случая не е упражнил свое конституционно право по ръководство, координиране и осъществяване на държавното управление. Дейността по разпореждане със средствата от фонда на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, както и по покупко-продажба на жилища за организиране обслужването на чуждестранните дипломатически и други представителства и представителствата на международните организации в Народна Република България, не представлява осъществяване на държавно ръководство и държавно управление. Тук следва да се посочи и това, че с постановление № 266/30.12.1999 г. на Министерския съвет, БОДК е преобразувано в Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната" (ИАДИС) към министъра на външните работи. През 2001 г., ИАДИС е закрита, а имуществото на закритата агенция е внесено в капитала на „Агенция Дипломатически имоти в страната“ ЕООД. На следващо място следва да се посочи и това, че по своето съдържание нито процесното решение № 166 от 04.05.1992 год. на Министерския съвет, нито решенията, чиято нищожност е прогласена с него, не разкриват белезите на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 АПК. Същите не са издадени по прилагане на нормативен акт от по-висока степен, не представляват общи, абстрактни, задължителни правила за поведение, които да регулират повтарящи се обществени отношения неограничено във времето и макар и насочени към неограничен брой адресати, то същите са определени по конкретен признак. Предвид изложеното, подадената жалба не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд, тъй като спорът не му е родово подсъден. Компетентен да го разгледа е съответният административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 АПК, ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд и извършените действия запазват силата си. С оглед разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК родово подсъден да се произнесе по конкретното оспорване е Административен съд София - град. По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност за разглеждане на Административен съд София-град, който да се произнесе по допустимостта и основателността на подадената жалба. Воден от горното и на основание чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. второ, чл. 133 и чл. 135, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,