Определение № 50823 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 998/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото К. Н. И. срещу решение № 261008/07.12.2021 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК по възз. гр. дело № 2191/2020 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя-ищец за отстраняване (поправка) на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в диспозитива на постановеното по същото дело въззивно решение № 260362/12.11.2020 г., като след словосъчетанието „сумата от 400 лв.“ и преди думата „месечно“ се впише думата „издръжка“. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответницата С. Г. Г. не е подала отговор на касационната жалба. В изложението на касатора-ищец по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (което е инкорпорирано в касационната му жалба), като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран процесуалноправният въпрос: длъжен ли е съдът да изложи точни, ясни и убедителни мотиви към решението си. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил този въпрос в противоречие с ППВС № 1/13.07.1953 г. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържа и очевидна неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в липса на мотиви към него. За да намери за неоснователна и остави без уважение молбата на касатора-ищец за отстраняване (поправка) на ОФГ в диспозитива на въззивното решение № 260362/12.11.2020 г., а именно – след словосъчетанието „сумата от 400 лв.“ и преди думата „месечно“ да се впише думата „издръжка“, в мотивите към обжалваното решение № 261008/07.12.2021 г. окръжният съд е изложил следните съображения: Посочил е, че с частта от въззивното решение, предмет на молбата за поправка, той се е произнесъл като въззивна инстанция по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, като е трансформирал задължението за издръжка в натура, поето от ответницата С. Г. по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.02.2013 г., сключен с нотариален акт № 48 (подробно индивидуализиран), и е осъдил ответницата Г. да заплаща на ищеца К. И. сумата от 400 лв. месечно, с падеж всяко последно число на месеца, за който се дължи, считано от 18.12.2018 г. до отпадане на пречките за изпълнение на задължението за издръжка в натура, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното ѝ заплащане. Съдът е намерил, че в така постановения диспозитив на въззивното решение не е допусната твърдяната от ищеца ОФГ, като е изтъкнал, че диспозитивът е достатъчно ясен и е приел, че съответства на формираната в мотивите към въззивното решение, воля на съда. Настоящият съдебен състав намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване на така мотивираното решение по чл. 247 от ГПК на въззивния съд, като съображенията за това са следните: С посоченото от касатора ППВС № 1/13.07.1953 г. е даден положителен отговор на формулирания от него процесуалноправен въпрос, а именно: Мотивировъчната част на решението е особено важна. Тя съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото. Тя трябва да съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни. Настоящият съдебен състав намира, че окръжният съд не се отклонил от тази задължителна практика. Напротив, постановеното от него по реда на чл. 247 от ГПК решение № 261008/07.12.2021 г., е в съответствие с нея. Мотивите към него съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото (в случая единственият такъв въпрос е, допусната ли е ОФГ); съдържат и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно; мотивите са точни, ясни и убедителни (в случая достатъчно убедително е и само по себе си възпроизвеждането на частта от диспозитива на въззивното решение, чиято поправка е искана от касатора-ищец). С оглед изложеното съдът намира, че не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Видно от гореизложеното, към обжалваното решение, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, окръжният съд е изложил мотиви, поради което не е налице и твърдяната от касатора очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, която да се изразява в липса на мотиви – също според становището на жалбоподателя. Останалите негови подробни оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, попадат в хипотезата на касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани от съда в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК; не е налице и друга хипотеза по чл. 280, ал. 2, от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване – по ненаведени от касатора доводи. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение