Определение № 5347 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 723/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Х., чрез адв. А. Б., срещу решение 1109 от 06.11.2024 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 1817/2024 г., с което е отменено решение № 2682 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 5512/2023 на Софийски градски съд в частта му, с която Столична община е осъдена да й заплати на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди вследствие от инцидент (падане поради спъване) на 08.01.2023 г. в гр. София – стърчащи болтове на тротоара на трамвайна спирка "Лагера" в посока пазар "Красно село", довело до фрактура на тазобедрената става на левия крак, както и на китките на двете ръце, за разликата от 45 000 лева до 80 000 лева ведно със законната лихва, считано от 11.05.2023 г. върху сумата от 50 000 лева до 30.04.2024 г., а след това върху сумата от 80 000 лева, до окончателното й изплащане. В касационната жалба се твърди, че е неправилен изводът на въззивния съд, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 80 000 лева е завишен. От ответника по касационната жалба е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение при проверката на допустимостта на жалбата констатира, че в обжалваното въззивно решение е допусната очевидна фактическа грешка. В мотивите на решението си въззивният съд е формирал воля, че предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е основателен за сумата от 45 000 лв., която обаче не е отразена в пълнота в постановения диспозитив, с който е отменено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е присъдено обезщетение над 45 000 лв., ведно със законната лихва, но въззивният съд е пропуснал да постанови отхвърлителен диспозитив. В случаите, когато волята на съда, формирана в мотивите на съдебното решение, не е намерила цялостен израз в диспозитива на решението, е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Тъй като съгласно чл. 247 ГПК компетентен да отстрани допуснатите очевидни фактически грешки във въззивното решение е съдът, който го е постановил, то делото следва да бъде върнато на въззивния съд за провеждане на процедурата и постановяване на решение по чл. 247 ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение