Определение № 11867 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10254/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД, ЕИК 112604867, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от адв. К. Христов, срещу Определение № 3296 от 26.08.2024 г., постановено по адм.д. № 248/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД за спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № 64-1/13.08.2019 г. по реда на чл. 157, ал. 2 ДОПК. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно, издадено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на образуваното административно производство. Развиват се доводи, че съдът неправилно е преценил, че от дружеството е направено искане за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело № 20208820400508 по описа на ЧСИ Г. Т. с рег. № 882 в КЧСИ, тъй като с молба с вх. № 7241 от 23.08.2024 г. е поискано спиране на изпълнението на оспорения АУЗ по реда на чл. 157, ал. 2 ДОПК, приложим по силата на чл. 107, ал. 3 ДОПК. От настоящата съдебна инстанция се иска да отмени обжалваното определение и да постанови спиране на изпълнението на АУЗ. Претендира съдебно-деловодни разноски по списък. Ответникът по частната жалба – директор на Дирекция „Финансово стопанска дейност и административно обслужване“ в Община Белово, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел от фактическа страна, че в производство по реда на Глава деветнадесета от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), образувано по жалба на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1/13.08.2019 г., е постъпила молба за спиране на изпълнението на АУЗ по реда на чл. 157, ал. 2 ДОПК. В молбата е заявено, че се предлагат като обезпечение два имота, собственост на дружеството, върху които има наложена възбрана от Община Белово за събиране на задълженията по процесния акт. Имотите са описани, оценени и изнесени на публична продан, като оценката им надхвърля в десетки пъти задълженията на дружеството по оспорения акт, за които твърдения са приложени доказателства. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че искането за спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1/13.08.2019 г. е недопустимо, тъй като всички правоотношения, свързани с производството по изп.дело № 20208820400508 по описа на ЧСИ Г. Т., включително и искането за неговото спиране, следва да се предявят, разгледат и разрешат по реда, установен в ГПК, включително съобразно правилата, установени в чл. 432 ГПК. Изводът на съда за недопустимост на съдебното производство по отношение на искането за спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1/13.08.2019 г. е неправилен. Спирането на изпълнението на обжалван акт е обезпечителна мярка и поради това приложимостта й винаги е от компетентността на органа, който се произнася по самия акт, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно. Така, когато актът за установяване на задължения по декларация се обжалва по административен ред, компетентен да се произнесе по искането е ръководителят на звеното за местни приходи – чл. 153, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. Неговият акт подлежи на съдебен контрол – чл. 153, ал. 7 ДОПК, а тогава, когато актът е обжалван пред съда, компетентен да се произнесе по искането, съгласно чл. 157, ал. 2 ДОПК, е съдът пред който производството е висящо. В случая, съдът е сезиран с искане за спиране на предварителното изпълнение на акт, който е обжалван пред него. С оглед на това и в съответствие с чл. 157, ал. 2 ДОПК съдът е длъжен да разгледа искането по същество, в т.ч. да даде на искателя указания за обстоятелствата по чл. 157, ал. 3 ДОПК. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания пред него Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1/13.08.2019 г. на основание чл. 157, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно, доколкото в него не се решава въпросът по същество на направеното искане за спиране на изпълнението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение