Определение № 50232 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3481/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор П. против въззивно решение № 87 от 23.06.2022г. по в.гр.д. № 168 по описа за 2021г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 65 от 7.03.2022г. по гр.д. № 156/2021г. на ОС Плевен като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.153 и сл.от Закона за противодействие на корупцията и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗПКОПДНПИ/ исковете срещу Я. С. Н. и П. В. Н. за отнемане на имущество на стойност 43 009.96лв., от които от Я. С. Н. имущество на обща стойност 2 061.15лв., парични средства преведени от трети лица на ответника и от П. В. Н. имущество на обща стойност 40 948.80лв.,от които 4 736.28лв., парични средства преведени на трети лица от ответницата и 36 212.52лв., парични средства, преведени от трети лица на ответницата, чрез системите „Money Gram International“ и „Western Union“. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен възприемйки дадения от първата инстанция отрицателен отговор на приетия за основен спорен по делото въпрос: дали следва да се включи в подлежащото на отнемане имущество внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законно основание, но които не са налични към датата на завеждане на иска. Приел е, че „предмет на отнемане може да бъде само наличното към датата на предявяване на иска по чл.154, ал.1 ЗПКОНПИ, респ.към датата на приключване на устните състезания, имущество, което съществува реално в патримониума на проверяваните лица“ или неговата парична равностойност, при извършено отчуждаване с възмездна разпоредителна сделка. Тезата, че може да се отнема равностойност на неналично имущество е в противоречие с целта на закона за предотвратяване на обогатяване на лицето чрез използване на незаконно придобитото имущество. Паричните потоци не са имущество и могат да бъдат както приход, така и разход и като краен резултат не влияят на актива, поради което не могат да се използват при анализа за установяване на несъответствие между имуществото и нетния доход. Крайният извод на съда е за липса на подлежащото на отнемане имущество. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва тези изводи и във връзка с основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поставя следните въпроси: 1. Следва ли да намери отражение при определяне на наличие/липса на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 ДР ЗПКОНПИ имуществото, придобито от ответниците през целия период, когато същото не е налично към края на проверявания период, респ.към датата на завеждане на иска по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ?, 2. Представлява ли „имущество“, по смисъла на ЗПКОНПИ паричните средства, преминали през патримониума на ответника през периода на проверката, вкл. и внесени суми по банкови сметки и постъпили суми от трети лица чрез системите за бързи плащания „Мoney Gram International“ и „Western Union“, когато ответникът се е разполагал с тях, но те не са налични към края на проверявания период, респ.към датата на завеждане на иска? и 3. Подлежат ли на отнемане, внесените и постъпили по банкови сметки на ответниците суми, вкл.получените чрез системите за бързи плащания „Мoney Gram International“ и „Western Union“, за които не се установява законово основание за внасянето, но неналични към датата на завеждане на иска за отнемане, а изтеглени от проверяванети лица? С определение № 50020 от 14.02.2023г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС. Към настоящият момент същото е постановено, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, доколкото са свързани с решаващият извод на съда, че от получените от ответниците парични преводи, неналичната сума от 43 009.96лв. не подлежи на отнемане, а без нея установеното от съда несъответствие е под изискуемият праг от 150 000лв. Тези въпроси обаче са разрешени от въззивният съд в съответствие с уеднаквената със тълкувателно решене № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС съдебна практика. Със същото беше прието следното: „Не представляват „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“/т.1/ и т.2: „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в потримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“/т.2/. Съобразно така даденото тълкуване касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото не е налице специалното основание за допустимост, на което касаторът се позовава по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд е постановен в съответствие, а не в противоречие със съдебната практика по поставените въпроси. Както е обяснено в мотивите на посоченото тълкувателно решене № 4 от 18.05.2023г. – изразходените средства, включително и тези, които са получени от трети лица чрез системите за бързи плащания „Мoney Gram International“ и „Western Union“, не са част от имуществото на ответниците. За да подлежат на отнемане, те следва да се налични в края на проверявания период. Законодателят е имал пред вид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Когато имуществото, в случая паричните средства, не съществува в края на проверката – липсва предмет на отнемане. Да се отнема или да се осъжда лицето да заплати стойността на неналични парични средства, преминали през патримониума му, означава да се постанови конфискация на разходи, а законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане е незаконно имущество, което е налично към датата на проверката и може да формира „значително несъответствие“, по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд