Определение № 155 от 02.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2310/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Херера евротранс“ ЕООД, приподписана от адв.С. М., срещу решение №124/03.06.2021г. по т.д.№301/20г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №83/30.06.2020г. по т.д.№283/10г. на Окръжен съд Плевен, с което е уважен предявения от „Шел България“ ЕАД иск по чл.517 ал.4 ГПК и дружеството-ответник е прекратено. Със същото въззивно решение „Херера евротранс“ЕООД е осъдено да заплати на „Шел България“ЕАД сумата 200 лв. разноски за въззивната инстанция, както и допълнително още 50 лв. адвокатски хонорар за първата инстанция, освен присъдените от нея 150 лв. С касационната жалба е поискано от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска по съображения,че и двете инстанции не са съобразили обстоятелството,че дружеството не е уведомено от Агенция по вписванията за вписания запор върху дружествените дялове на длъжника – едноличен собственик на капитала Л. Л. Вадински, което прави предявения иск преждевременно заведен и поради това – недопустим. Оспорено е решението и в частта, с която в тежест на страната са възложени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция по съображения,че липсва такава законова възможност при обжалване само от негова страна. Към касационната жалба е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с формулирани в него два въпроса, по които се сочи наличие на допълнителната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. Следва ли Агенцията по вписванията да уведомява дружеството за вписания запор и по какъв начин трябва да стане това? и 2.Липсата на уведомяване от страна на Агенцията по вписванията при хипотезата на чл.517 ал.1 изр.2 ГПК не прави ли извършеното овластяване от съдия-изпълнителя към взискателя преждевременно и това в крайна сметка не води ли до недопустимост, поради преждевременно завеждане на иска? Преди администрирането на касационната жалба от ответника „Шел България“ЕАД /ищец по делото/, чрез упълномощения му представител адв.К. Н., е постъпила молба, в която същият е заявил,че към постигнато предходно с насрещното дружество и с длъжника споразумение за разсрочено плащане, е сключен на 12.04.2021г. /след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция/ анекс към споразумението, по който длъжникът е поел задължения, които изпълнява редовно към датата на подаване на молбата /20.07.2021г./. Поради това молителят е поискал от апелативния съд да обезсили постановеното от него решение и да прекрати делото на основание чл.249 ГГПК. Споразумението и анексът са приложени към молбата на „Шел България“ЕАД. Съставът на Великотърновски апелативен съд е изпратил препис от молбата за становище на „Херера автотранс“ЕООД, като е изискал да бъде заявено дали страната поддържа касационната си жалба или я оттегля. В постъпилия от това дружество отговор е изразено съгласие с прилагането на чл.249 ГПК – решението да бъде обезсилено и делото да бъде прекратено, но, считайки, че обезсилването следва да стане в открито съдебно заседание, дружеството е заявило,че не оттегля и поддържа касационната си жалба. След постъпването на тази молба апелативният съд е довършил процедурата по администриране с връчване на преписи от касационната жалба, изложението и молбата на „Херера евротранс“ЕООД на насрещната страна и е изпратил делото на Върховен касационен съд. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че са налице пречки за разглеждането на делото в двете му фази пред касационната инстанция. Видно от данните по делото след приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция /10.02.2021г./ страните са постигнали на 12.04.2021г. спогодба, с която са уредили отношенията помежду си. До 03.06.2021г. този факт не е бил известен на въззивния състав, поради което същият е постановил решението си по делото на посочената дата. Преди влизането му в сила /при подадена от „Херера евротранс“ЕООД касационна жалба/ съставът, постановил решението е бил сезиран с искане да обезсили решенията и да прекрати делото, поради постигнатата между тях спогодба, която е представена на съда с молбата на „Шел България“ЕАД. Според разпоредбата на чл.249 ГПК компетентен да се произнесе по тази молба е съдът, който е постановил невлязлото в сила решение. Обстоятелството,че е подадена касационна жалба срещу него не е пречка той да се произнесе с определението си по чл.249 ГПК, нито е предпоставка да иска от обжалвалия съдебното решение да си оттегли касационната жалба, тъй като при оттеглянето й то влиза в сила и няма да бъде постигнат целения от страните правен ефект на чл.249 ГПК – с оглед уредените помежду им материални правоотношения да се дерогира изцяло намесата на съда в тях, какъвто се постига с обезсилването на невлезлите в сила съдебни актове на първата и втората инстанция. В обобщение на горното, въззивният съд неправилно е игнорирал молбата на „Шел България“ЕАД и изразеното от насрещната страна съгласие с направеното в нея искане и вместо да се произнесе с определение за обезсилване на въззивното решение и на потвърденото с него решение на Окръжен съд Плевен и за прекратяване на производството по делото, е администрирал касационната жалба. Наличието на искане по чл.249 ГПК, по което липсва произнасяне от надлежния съд и което не е оттеглено от страните до настоящия момент, от друга страна, е пречка за постановяване от касационната инстанция на определение по чл.288 ГПК, което, при който и да е от двата възможни изхода, предпоставя формиране на сила на пресъдено нещо, каквато очевидно не е волята на страните. Поради това образуваното въз основа на касационната жалба търговско дело по описа на ВКС следва да бъде прекратено и делото върнато на Апелативен съд Велико Търново за произнасяне, съгласно искането по молба вх.№3929/20.07.2021г. и молба вх.№4471/23.08.21г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение