Определение № 220 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1031/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № VІ-8 от 29.03.2011 година по гр.д. № 2071/2010 година на Бургаски окръжен съд е обезсилено решение № 1349 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 2298/2010 г. на Бургаски районен съд и делото върнато за произнасяне по предявен от Д. Р. Р. против П. В. В. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В решението е прието, че ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване по отношение на ответника съществуване на вземания – суми в размер на 2000 евро, получени на 15.05.2006 г.; 5900 евро, получени на 19.07.2006г. и 4700 евро, получени на 20.07.2006г. без основание, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Прието е, че както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба ищецът не е твърдял, че вземането му произхожда от договор за заем; че твърденията са за възникнали между страните преддоговорни отношения, които не са се случили, поради което претенцията е за връщане на получено на неосъществено основание – чл. 55, ал. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД. Прието е, че произнасяйки се по заемно правоотношение, първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск; постановявайки недопустимо решение, поради което и на основание чл. 270 ГПК е обезсилил решението на Бургаски районен съд и е върнал делото за произнасяне по предявения иск. Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от П. В. В. със съд. адрес в [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по обуславящия изхода на делото въпрос: налице ли е твърдение за заемно правоотношение при изявление за предаването на парична сума с уговорка за връщането и. Приложени са решение № 299 от 11.11.2015 г. по гр.д. № 383/2005 г. на Великотърновски апелативен съд; решение № 425 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 252/2008 г. на І г.о. на Върховния касационен съд и решение от 09.06.2003 г. по гр.д. № 63/2003 г. на районен съд [населено място]. Ответникът по касационната жалба Д. Р. Ранчевоспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд. Повдигнатият от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото. За да приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл на непредявено основание, въззивният съд е изхождал от въведените от ищеца твърдения, които не са за предоставяне на парична сума с уговорка за връщането и, а за получени от ответника суми без основание – въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение именно поради това, че съдът е разгледал иск, какъвто не е предявен, изследвайки обстоятелства, които не са заявени от ищеца. Независимо от изложеното, не е налице и твърдяното противоречие в съдебната практика. Р ешение № 299 от 11.11.2015 г. по гр.д. № 383/2005 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 425 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 252/2008 г. на І г.о. на Върховния касационен съд касаят предявени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД - предмет на делото е твърдяно от ищеца неизпълнение за заемно правоотношение, поради което съдебните актове не са относими към обжалваното въззивно решение. В решение от 09.06.2003 г. по гр.д. № 63/2003 г. на районен съд [населено място] е прието, че с оглед твърденията на ищеца за предоставяне на парична сума на отпаднало основание, искът следва да се квалифицира по чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД, т.е. в съответствие с изводите, възприети в обжалваното въззивно решение е прието, че независимо от дадената от страната правна квалификация на спорното право, съдът следва да се произнесе с оглед твърдяните от страната факти. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение