Определение № 187 от 05.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1087/2021 г.

Производството е по чл.247 ГПК. Образувано е по молба на „Диагностично консултативен център - 29 - София“ ЕООД със седалище в [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 272 от 04.05.2022 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 04.02.2021 г. по в. т. д. № 2122/2020 г. на Апелативен съд - София. В молбата се поддържа, че при постановяване на определението е допусната грешка в пресмятането на сроковете, които ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е следвало да спази „за изпълнение на предписанията на съда по чл.129, ал.2 ГПК“. Излагат се доводи, че съставът на ВКС е пресмятал дали ищецът е изпълнил предписанията на Софийски градски съд от 18.12.2017 г. за довнасяне на държавна такса по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, без да обсъди възражението, че съобщение със същите указания е получено от ищеца още на 13.12.2017 г. - обстоятелство, признато в исковата молба. С аргумент, че допуснатата грешка в пресмятането на срока е станала причина за неправилни изводи от страна на състава на ВКС, в молбата се прави искане за поправяне на грешката и за произнасяне по заявените в касационната жалба и в изложението „касационни основания“. В писмен отговор от 29.06.2022 г. ответникът „Топлофикация София“ ЕАД със седалище в [населено място] оспорва молбата като неоснователна и изразява становище за оставянето й без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна. С определение № 272 от 04.05.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 04.02.2021 г. по в. т. д. № 2122/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение по гр. д. № 3366/2017 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „Диагностично - консултативен център - 29 - София“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 34 470.39 лв., представляваща стойност на потребена през периода 01.11.2013 г. - 31.03.2014 г. топлинна енергия за топлофициран имот, отчитан под аб. № 2418, която сума се дължи по правилата за неоснователно обогатяване предвид отсъствието на писмен договор за продажба на топлоенергия по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, и е отхвърлен искът за разликата до сумата 41 453.24 лв., както и за сумата 4 228.67 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. В мотивите към определението съставът на ВКС се е произнесъл, че не е налице поддържаното от касатора „Диагностично - консултативен център - 29 - София“ ЕООД основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК - вероятна недопустимост на обжалваното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК дружеството - касатор е обосновало вероятната недопустимост на решението с твърдения, че въззивният съд е разгледал недопустим иск по чл.422, ал.1 ГПК, тъй като ищецът не е изпълнил в срок указанията по чл.129, ал.1 ГПК за довнасяне на държавна такса за исковото производство. След преценка на данните и доказателствата по делото съдебният състав е приел, че няма основание въззивното решение да са допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК предвид факта, че ищецът е спазил срока за довнасяне на дължимата за разглеждане на иска по чл.422, ал.1 ГПК държавна такса, който е започнал да тече от датата на надлежното съобщаване на разпореждането за внасяне на таксата - 18.12.2017 г. Съгласно чл.247, ал.1 ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението /съответно в определението/ очевидни фактически грешки. Понятието „очевидна фактическа грешка“ не е дефинирано в закона, но в правната теория и в съдебната практика по приложението на чл.247 ГПК е прието, че очевидна фактическа грешка съставлява всяко несъответствие между формираната в мотивите към решението/определението решаваща правна воля на съда по конкретния правен спор и нейния външен израз в самото решение/определение /т. нар. диспозитив/. В конкретния случай очевидната фактическа грешка е аргументирана с доводи за неправилност на съдържащия се в мотивите към определението по чл.288 ГПК извод на състава на ВКС, че срокът за изпълнение на указанията за довнасяне на държавна такса за разглеждане на предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск по чл.422, ал.1 ГПК е започнал да тече на 18.12.2017 г. Мотивите към съдебния акт не подлежат на корекция по реда на чл.247 ГПК, което е достатъчно за неоснователността на подадената молба по чл.247 ГПК. Като самостоятелен аргумент за неоснователност на молбата следва да се посочи и това, че под формата на искане за поправка на очевидна фактическа грешка молителят въвежда доводи за неправилност на постановеното от състава на ВКС определение за недопускане на касационно обжалване и цели промяна в резултата от приключилото производство по чл.288 ГПК, което е процесуално недопустимо. По изложените съображения молбата за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,