Определение № 3215 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1436/18.11.2022 г. по гр.д. № 1585/2021 г., с което Окръжен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 260513/18.02.2021 г. по гр.д. № 18237/2019 г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлил исковете по чл. 200 КТ на Е. В. Д. и Г. Г. Д. срещу „Палети БГ“ ЕООД за суми от по 80 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Г. М. Д., причинена от трудова злополука от 09.03.2019 г. Решението се обжалва от Е. Д. и Г. Г.Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради очевидна неправилност. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касаторите обосновават с твърдения, че решението е явно необосновано, защото въззивният съд е обсъдил заключенията на двете комплексни експертизи (основното и допълнителното) в грубо нарушение на правилата на формалната логика. По същество се оплакват, че допуснатото съществено нарушение по чл. 202 ГПК е причина за неправилното прилагане на чл. 200 КТ. Претендират разноски. Ответникът „Палети БГ“ ЕООД, ответник и по касация, възразява, че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице и решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че по надлежния административен ред и от надлежния орган е установено да е трудова злополука внезапното увреждане на здравето на Г. М. Д. от 09.03.2019 г. през време и във връзка с изпълняваната работа на длъжността „водач мотокар“ при ответника (разпореждане № 5104-15-190/12.07.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Пловдив). Въззивният съд е намерил това за недостатъчно да легитимира като кредитори по съдебно предявените вземания първият ищец (живял на съпружески начала с Г. М. Д.) и вторият ищец (синът на Г. М. Д.). Намерил е за необходимо да бъде доказано, че травмите от трудовата злополука са причината за смъртта на Г. М. Д., доколкото само тогава обективната отговорност на работодателя може да се ангажира за преживените болки и страдания от тази смърт. Посочил е, че за установяване на причинно-следствената връзка са допуснати основна и допълнителна съдебно-медицинска експертизи, но съвкупната преценка на събраните чрез дадените заключения доказателствата не установяват релевантния факт. В първото заключение вещите лица констатират, че непосредствената причина за смъртта на Г. М. Д. е паралитичен илеус. Възможно е травмите от трудовата злополука (фрактура на втори лумбален прешлен и на осмо ребро в дясно) да доведат до масивен ретроперитонеален хематом, от който да последват паралетичен илеус и финална остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, удостоверени в медицинската документация като непосредствените причини за настъпилата смърт. Въззивният съд е коментирал мнението на първите три вещите лица, назначени в състава на основната експертиза, че такъв категоричен извод може да направи експертиза с участие на вещо лице коремен хирург и на специалист по образна диагностика. Въззивният съд е посочил, че в допълнителната комплексна експертиза е включил такива специалисти, но тяхното заключение е, че съставените медицински документи и данните от образната диагностика изключват възможността да установят причините за паралитичния илеус, довел до смъртта на Г. М. Д. на 15.03.2019 г., и в частност, че това са травмите от трудовата злополука. Исковете са отхвърлени при неблагоприятни последици на доказателствената тежест за ищците, а първоинстанцинното решение е потвърдено. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав не приема, че решението е явно необосновано. Явната необоснованост е следствие от допуснато от съда грубо нарушение на правилата на формалната логика. Обжалваното решение съдържа необходимите мотиви, за да се заключи, че въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, включително двете заключения логично и обосновано, така както изискват чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК. Това изключва извода за очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК при твърденията, с които касаторите обосновават основанието за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът е направил и пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, включително ДДС. Упълномощеното адвокатско дружество, което е представлявало ответника и пред касационната инстанция, е регистрирано по ЗДДС. При тези мотиви, съдът