Определение № 675 от 13.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1631/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Г. от [населено място], [община], срещу Решение № 353/10.12.2014 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д.№ 623/2014 г., с което е обезсилено Решение № 116/24.06.2014 г. на Окръжен съд Добрич по т.д.№ 125/2013 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С първоинстанционното решение Добричкият ОС отхвърля предявените от И. А. М. в качеството му на синдик на [фирма] К., в несъстоятелност искове срещу Т. Г. Г. с правно основание чл.145 ТЗ и чл.284 ал.2 ЗЗД с цена 1 882 620 лв. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила от Варненския апелативен съд. В изложение по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос, както следва: „Когато по иск, с който синдикът на търговско дружество в несъстоятелност претендира от негов бивш управител връщане на суми, които е получил от името на дружеството в качеството на негов управител, а впоследствие и като негов пълномощник, без да разграничи изрично каква част от сумите ответникът е получил като управител и каква част – като пълномощник на дружеството, съставлява ли тази неопределеност на исковата претенция порок, обуславящ недопустимост на първоинстанционното решение или в този случай след като го констатира въззивният съд следва да даде указания на ищеца да поправи нередовността на исковата молба“. Касаторът моли решението на въззивния съд да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация И. А. М., синдик на [фирма], в несъстоятелност, изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбата е подадена в срок по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Варненския апелативен съд и нередовностите й са отстранени поради което се явява процесуално допустима. В хода на производството по чл.288 ГПК касаторът е починал и същото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.2 ГПК поради смърт на Т. Г. Г. – ответник по предявения иск. С определение № 151/18 юли 2017 г. производството по делото е възобновено и като жалбоподатели са конституирани наследниците на Г. – Т. С. Г., Е. Т. Г., Т. Т. Г. и малолетната дъщеря на касатора М. Т. Г., представлявана от своята майка и законен представител Т. С. Г.. Правоприемниците не са изразили становище по жалбата. За да обезсили първоинстанционното решение, Варненският апелативен съд е приел, че Добричкият окръжен съд е сезиран с един иск с правно основание чл. 145 ТЗ, а не с два иска – съответно по чл.145 ТЗ и по чл. 284 ал.2 ЗЗД с обща цена 1 882 620 лв., както е прието в първоинстанционното решение. Изложените в исковата молба твърдения не позволяват да се разграничат по основание и размер два отделни иска. Както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата молба липсва разграничение по периоди и суми, с оглед на което въззивният съд приема, че предявеният иск е един – с цена 1 882 620 лв. по чл.145 ЗЗД. Претенцията е за вреди, причинени на ищцовото дружество от управителя му за целия период, за който същият е теглил суми от банковите сметки на дружеството – 21 януари 2010 г. – 29.04.2011 г. С обжалваното решение на Добричкия окръжен съд са разгледани и отхвърлени два иска с обща цена 1 882 620 лв., произнасянето по втория от тях - по чл. 284 ал.2 ЗЗД – се явява според въззивния съд произнасяне по непредявен иск. Доколкото е невъзможно разграничаването на две претенции и съдът няма право да замества незаявените от ищеца факти и обстоятелства по собствена преценка и изчисления обжалваното решене следва да бъде изцяло обезсилено като недопустимо, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав, който по своя преценка може да остави без движение исковата молба за изясняване дали в рамките на исковата сума са предявени един или два иска и евентуално какво е фактическото основание на всеки от тях, какви са цената и периодите, за които са предявени претенциите. Процесуалноправният въпрос на касатора е зададен в контекста на оплакването му за неизпълнение на задължението на въззивния съд да даде указания на ищцовата страна за поправяне на констатираната нередовността в съдържанието на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Същият е обусловил правната воля на съда за обезсилване на първоинстанционното решение като постановен по ненадлежно предявен иск. Разрешението на въпроса е в отклонение от постановките на т.5 на ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно дължимите от въззивния съд процесуални действия в хипотези на нередовност на исковата молба. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса относно правомощията на въззивната инстанция при констатирани от нея нередовности на исковата молба по чл.127 ал.1 ГПК така, както е формулиран в изложението, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл. 288 ГПК