Определение № 463 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 674/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 18730/11.06.2012 година на Ц. Й. В.,М. В. А. и В. В. С., и тримата от [населено място] чрез адв. Р. Д. - АК В. срещу въззивно Решение Nо 838 от 27.04.2012 година по гр.възз.д. Nо 419/2012 год. на ОС-Варна, с което е отменено Решение Nо 4997 от 12.12.2011 година по гр.д. Nо 17060/2010 година на РС- Варна и е постановено ново, с което заявеният положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК относно недвижим имот- едноетажна жилищна сграда с площ 77 кв.м. и идентификатор * по КК на [населено място], като титуляри на право на строеж срещу [община] е отхвърлен като неоснователен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с тезата, че по въпросите: може ли въззивният съд да прави констатации, че ищецът не е доказал определени факти за който носи доказателствената тежест в мотивите на решението си, в хипотеза, че с доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК указания относно доказването на тези конкретни факти няма, не съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила хипотезата, когато въззивният съд прави констатация, че ищецът не е доказал основанието на своя иск поради недоказаност на конкретни факти, за който първата инстанция нито е изисквала доказателства, нито е давала указания на страната по чл. 147 ГПК и не съставлява ли това процесуално поведение на съда нарушение на правото на защита на страната? липсва съдебна практика и произнасянето на ВКС би довело до точното прилагане на закона, уеднаквяване практиката на съдилищата и за развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация- [община]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценката на спорния недвижим имота касационната жалба е процесуално допустима И. с изложението към касационната жалба процесуално-правен въпрос може ли въззивният съд да прави констатации, че ищецът не е доказал определени факти за който носи доказателствената тежест в мотивите на решението си, в хипотеза, че с доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК указания относно доказването на тези конкретни факти няма, не съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила хипотезата, когато въззивният съд прави констатация, че ищецът не е доказал основанието на своя иск поради недоказаност на конкретни факти, за който първата инстанция нито е изисквала доказателства, нито е давала указания на страната по чл. 147 ГПК и не съставлява ли това процесуално поведение на съда нарушение на правото на защита на страната? е обуславящ изхода на делото по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и при липса на съдебна практика, необходимостта от произнасянето на ВКС, което би довело до точното прилагане на закона, уеднаквяване практиката на съдилищата и за развитие на правото, е обоснована. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащане и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на сумата 336.80 лв. / триста тридесет и шест лв. и 0.80 лева/, определена като ДТ за обжалване и пред въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия