Определение № 35 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2348/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. и М. М. Д., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Д. С., срещу въззивно решение № ІІІ- 95/26.07.2018 г. по гр. д. № 996/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат оплаквания, че решението е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че са налице основанията на чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Касаторите твърдят, че делбата е извършена при грубо нарушение на материалния им интерес.Реално тя трябвало да бъде за двете страни при квоти по 1/2 На М. Д. и М. Д. са поставени в дял общо 20,414 дка, а на Н. Ф., С. А. и Д. Д. са поставени в дял общо 22,420 дка. На М. Д. е поставена в дял нива 4,212 дка в м.“Б.“ – четвърта категория, която реално съгласно всички документи е девета категория. По този начин един и същ имот на касаторите се дава в дял като четвърта категория, а на ответниците – девета. Ответниците по касационната жалба Н. Н. Ф., С. Г. А. и Д. Г. Д. не вземат становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 8/19.01.2018г., постановено по гр. дело № 9/2015г. по описа на Районен съд – Карнобат,, постановено във втора фаза на делбата.С него е извършена делба чрез разпределение на процесните земеделски имоти, както следва: 1. Поставя в дял на М. Д.: 1.1. нива с площ от 9,023 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], м.„П. п.“, четвърта категория, представляващ имот № * при граници и 1.2. лозе с площ от 1 038 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м. „М.“, трета категория, представляващ имот № *; 2. Поставя в дял на М. Д.: 2.1. нива с площ от 4,239 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „П. п.“, четвърта категория, представляваща имот № * и 2.2. нива с площ от 4,212 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Б.“, четвърта категория, представляваща имот № *; 3. Поставя в дял на Н. Ф.: 3.1. нива с площ от 5,196 дка, находяща се в землището на [населено място], м.„К.“, пета категория, представляваща имот № * и 3.2. лозе с площ от 2,509 дка, находящо се в землището на [населено място], м. „Б.“, трета категория, представляващ имот № *; 4. Поставя в дял на С. А. 4.1. нива с площ от 5,388 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Б.“, девета категория, представляващ имот № * и 4.2. лозе с площ от 1,902 дка, находящо се в землището на [населено място], м.„Б.“, четвърта категория, представляващ имот № *; 5. Поставя в дял на Д. Д.: 5.1. нива с площ от 3,843 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Б.“, девета категория, представляваща имот № *; 5.2. нива с площ от 1,000 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „С. К..“, четвърта категория, представляваща имот № * и 5.3. лозе с площ от 2,582 дка, находящо се в землището на [населено място], четвърта категория,м. „Ч.“, представляващ имот № * при граници: имот № *, имот № *, имот № * и имот № *. Присъдени са суми за уравнение на дяловете: МД. да да заплати на Д.Д. сумата 105 лева; Н.Ф. да заплати на Д.Д. сумата 20 лева. Въззивният съд е приел, че във въззивната жалба М.Д. и М.Д. твърдят, че делбата е извършена при грубо нарушаване на материалния интерес, делбата е следвало да се извърши между М. Д. от една страна и Н.Ф., С.А. и Д.Д. от друга в съотношение 50 на 50. В техен дял са поставени общо 20,414 дка, а в дял на насрещната страна са поставени общо 22,420 дка, което е с два декара в повече. Нива с площ от 4,212 дка е записана в съдебното решение като четвърта категория, вместо реалната девета категория, както е според решението на Поземлената комисия. След анализ на доказателствата и с оглед оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е приел, че с влязло в сила по гр.д. № 9/2015г. по описа на Районен съд– Карнобат е допуснато извършване на съдебна делба на следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], а именно: 1. лозе с площ от 1038 кв.м., находящо се в местността „М.“, трета категория, представляващо имот № * при граници: имот № *, имот № *, имот № * и имот № *; 2. нива с площ от 1000 кв.м, находяща се в местността „С. К.“, четвърта категория, представляваща имот № * при граници: *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *; 3. лозе с площ от 2509 кв.м ., находящо се в местността „Б.“, трета категория, представляващо имот № * при граници: имот № *, имот № *, имот № * и имот № *; 4. лозе с площ от 3805 кв.м., четвърта категория, находящо се в местността „Б.“, представляващо имот № * при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *; 5. лозе с площ от 2582 км.м., четвърта категория, находящо се в в местността „Ч.“, представляващ имот № * при граници: имот № *, имот № *, имот № * и имот № *; 6. нива с площ от 9602 кв.м ., девета категория, находяща се в местността „Б.“, представляваща имот № * при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *; 7. нива с площ от 3843 кв.м., находяща се в местността „Б.“, девета категория, представляваща имот № * при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *; 8. нива с площ от 13262 кв.м ., находяща се в местността „П. п.“, четвърта категория, представляваща имот № * при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *; 9. нива с площ от 5196 кв.м ., находяща се в местността „К.“, пета категория, представляваща имот № * при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *. Делбата е допусната при квоти: за М.Д. 3/12 ид. ч.; за М.Д. 3/12 ид. ч.; за Н.Ф. 2/12 ид. ч.; за С.А. 2/12 ид. ч.; за Д.Д. 2/12 ид. ч. Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правни изводи и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, според които при формиране на дяловете следва да се съобрази заключението на съдебно-техническата експертиза за пазарната стойност на имотите, групирането им в 5 обособени дяла според квотите на съделителите и възможното им разпределение между тях. Въз основа на тези доказателства е направен извод за поделяемост на земеделските земи между страните при спазване на изискванията по чл.7 ЗСПЗЗ и чл.72 ЗН.Решението, с което завършва втората фаза на делбата има конститувно действие и следва параметрите, очертани с решението по допускане на същата – имоти, съделители и квоти. Способите за извършването на делбата са разписани в чл.348, чл.349, чл.350 и чл.353 ГПК. Изборът на конкретния способ се определя от броя на съделителите, броя на имотите, допуснати до делба, правата на всеки от съделителите, функционалното предназначение и стойността на допуснатия до делба имот. Съдът е длъжен да изясни служебно дали имотите, предмет на делбата, са поделяеми. Заключението на съдебно-техническа експертиза дава пазарната стойност на имотите, поделяемостта им и групирането в обособени дялове съобразно квотите на съделителите. Приети са и проекти за разделяне на имотите според заключението на вещото лице, изготвени от ОС „Земеделие“ – гр. Сунгурларе и онагледени в приложените скици. Делбата следва да се извърши според това заключение и проекти. Възражението на М.Д. и М.Д. за грубо нарушаване на материалния им интерес е прието от въззивния съд за неоснователно. Изложени са съображения, че формираните от съда дялове са остойностени според неоспореното заключение на СТЕ. Жалбоподателрите не са ангажирали доказателства, които да опровергаят констатациите му. За неоснователно е прието и оплакването за невярно отразяване в решението на земеделските земи от местността „Б.“. В решението на ПК – Сунгурларе с № 11441/02.07.1999г. нивите в местността „Б.“ с площ от 9602 кв.м. и площ от 3843 кв.м. са записани като девета категория, а в решението на районния съд, нивата с площ от 4212 кв.м., която се поставя в дял на М.Д., е отразена като четвърта категория. Това обаче не се отразява на стойността и на уравнението на дяловете, тъй същите са оценени правилно в заключението на съдебно-техническата експертиза – като земи от девета категория. За неоснователно е прието и възражението за присъдените разноски, тъй като според чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са формулирали конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК с обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд и предопределил изхода на делото. Изложени са само оплаквания за неправилност на решението. За пълнота следва да се посочи, че при формиране на дяловете и разпределението по чл.353 ГПК като са съобразени броят на съделителите, квотите им съсобствеността, броят на имотите, реалната поделяемост и пазарната им стойност, както и изискванията на чл.7 ЗСПЗЗ и чл.72 ЗН. Отразяване на различна категория на земеделския имот, без да това да рефлектира върху стойността на дела, както е установил въззивният съд, е без правно значение. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК липсва искане от ответниците по касация за присъждане на разноски, поради което този въпрос, не следва да се поставя на разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.