Определение № 361 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 84/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. О., приподписана от пълномощника й - адв. Р, срещу определение № V-188/03.12.2008 г., по ч.гр.д. № 570/2008 г., по описа на Бургаски окръжен съд, пети граждански въззивен състав, с което е оставена без уважение частната й жалба против разпореждане от 29.10.2008 г. на БРС, с което е върната нейната молба за отмяна на влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 69/2002 г. по описа на БРС. Касаторката се е позовала като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответниците по частната касационна жалба не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: На първо място, касаторката не е формулирала същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който произнасянето от страна на ВКС да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, въпреки дадените й изрични указания в тази насока от Бургаски ОС, с разпореждане от 01.10.2009 г., въз основа на определение № 544/15.09.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 247/2009 г., по описа на ВКС, Първо гражданско отделение. При излагането на същия, по същество тя смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК са изложени доводи за неправилност на последния (чл. 281, т. 3 от ГПК), но с аргументация по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК,т.е. неправилност на определението, отмяната на което е от значение за установяване на практика по точното прилагане на закона и развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. На второ място, както бе посочено по-горе, касаторката се е позовала на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба, освен че не е възпроизведен законовия текст, не е обосновано и самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което касаторката не е направила в настоящата хипотеза. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение