Определение № 30 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 504/2021 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д., М. А. и И. И. срещу определение № 260344 от 07.08.2020г. по ч.гр.д. № 1370/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7058 от 04.06.2020г. по гр.д.№ 4031/2020г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото поради наличие на сила на пресъдено нещо. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. При постановяване на съдебния акт съдът не е взел предвид, че в диспозитива на влязлото в сила решение липсва произнасяне по предявения от ищците иск по чл. 537, ал.2 ГПК, както и че в решението не е коментирано наличието на пречка по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота.Твърди се, че определението следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като съдът се е произнесъл по няколко въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите са: 1/ може ли порочно решение да се противопостави на императивни норми на ЗСПЗЗ и да санира един нищожен нотариален акт; 2/ дали нищожното решение може да породи правни последици, ползва ли се със сила на пресъдено нещо и може ли да преодолее императивни разпоредби относно правото на реституция; 3/ налице ли е идентичност между страните и основанието при последващо предявяване на иск, ако по приключилото дело няма произнасяне по петитума - предмета на делото; при преценката за идентичност на страни, основание и предмет следва ли да се вземе предвид дали съдът действително се е произнесъл по заявения петитум и дали има мотивирано произнасяне по предявения иск. Според жалбоподателите главната задача на настоящето касационно производство е прекратяване силата на пресъдено нещо на един порочен и очевидно неправилен съдебен акт. Постъпил е писмен отговор единствено от ответника К. Д. В., който намира обжалваният акт за правилен. Другите ответници не на взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството пред първата инстанция е по предявен от настоящите жалбоподатели А. Д., М. А. и И. И. против наследниците на Л. М. В., а именно: П. В., Д. В., С. К., Й. М., Г. К. и Е. В. установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място] на основание договор за продажба и наследство. Като заинтересовани страни в исковата молба са посочени Т. Д. Т. и М. И. Д.. Ищците са наследници на И. И. А., който в съсобственост с Т. Д. Т. е закупил през 1970г. от ТКЗС спорния имот - вилно място във вилната зона на Ш.. В имота е била построена вилна сграда въз основа на строително разрешение от 1972г. През 1973г. имотът е одържавен, а през 1992г. правото на собственост е възстановено, като към този момент са съществували само основите на вилата. Ответниците са наследници на Л. М. В. и в тяхна полза е възстановена собствеността върху същия имот по ЗСПЗЗ, за което са се снабдили с констативен нотариален акт през 1997г., а през 2004г. са продали имота на М. И. Д.. Установено е от извършените от съда служебни справки, че някои от посочените като ответници лица са починали преди завеждане на делото: Д. Л. В. е починал и негови наследници са синовете му Л. Д. Л. и К. Д. В.; наследници на Й. Л. М. са дъщерите й С. П. И. и Г. П. Н.; наследници на Е. Б. са П. М. В. и Г. М. К.. С влязло в сила решение № 1138 от 23.03.2016г. по гр.д. № 11012/2014г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявения от настоящите ищци А. И. Д., М. Ж. А. и И. И. И. против Т. Д. Т. и М. И. Д. установителен иск за правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот №* в кв.3 с площ 911 кв.м. по плана на вилна зона Ш.. В производството като подпомагащи страни са участвали наследниците на Л. М. В., а именно: П. В., Г. К., Л. Д. Л., К. Д. К., С. Л. К., С. П. И. и Г. П. Н., които са настоящите ответници. Видно от скиците по делото, че описаният в исковата молба ПИ с идентификатор *** по КК съответства на парцел ** в кв. 3 по предходен план. По указание на съда ищците са уточнили правния си интерес от водене на делото, а именно, че целят отмяна на констативния нотариален акт на ответниците, издаден през 1997г. и оттам установяване, че М. Д. е придобила имота от несобственици, както и че не е могла да го придобие по давност. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че спорът е разрешен с влязло в сила решение. Установил е идентичност между страните и предмета на настоящето дело с този по гр.д. № 11012/2014г. на Варненски районен съд. Настоящите ответници са били подпомагащи страни в предходния процес и са обвързани от силата на мотивите на постановеното решение, с което е отречено правото на собственост на ищците. Спорът е предявен на същото основание и всички възражения на ищците са били на вниманието на съда и са разгледани. Поради това е налице забрана за пререшаване на спора и недопустимост на новопредявения иск - чл. 299, ал.1 и 2 ГПК. Варненски окръжен съд е потвърдил извършеното прекратяване на производството. Възприел е констатацията, че новообразуваното производство е идентично по отношение на страните /респ. наследниците на някои от тях/, основанието и предмета на спора. Заявеното от ищците придобивно основание е същото както в предходния спор и постановеното по него решение ги обвързва със сила на пресъдено нещо и препятства повторното му разглеждане. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Първите два правни въпроса: 1/ дали може порочно решение да се противопостави на императивни норми на ЗСПЗЗ и да санира един нищожен нотариален акт и 2/дали нищожното решение може да породи правни последици, ползва ли се със сила на пресъдено нещо и може ли да преодолее императивни разпоредби относно правото на реституция, не са разглеждани от въззивния съд, а и не са определящи за изхода на производството. Въпросите са израз на несъгласието на касаторите с изводите на съда по разрешаване на приключилия правен спор, но нямат отношение към преценката за допустимост на новопредявения иск. Влязлото в сила решение не е прогласено за нищожно и с такова искане съдът не е бил сезиран; нотариалният акт на ответниците също не е признат за нищожен. Следователно въпросите са изцяло неотносими към изводите на съда и не могат да са основание за достъп до касационен контрол. От значение за изхода на спора е поставеният трети правен въпрос /макар и непрецизно формулиран/ дали е налице идентичност между страните и предмета на спора, разрешен с влезлия в сила съдебен акт и новопредявения иск; съответно дали е налице забрана за пререшаването му - чл. 299, ал.1 и 2 ГПК. Изводите на съда по този въпрос са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, а при съществуване на практика, базирана на еднопосочно тълкуване на закона, то липсва соченото от касаторите основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Приема се, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение обхващат срещупоставените страни /главни и подпомагащи/ по делото. Третите лица-помагачи са приравнени спрямо силата на пресъдено нещо на самата подпомагана страна - това има предвид чл.223, ал.1 ГПК като сочи, че решението има установително действие в отношенията на подпомагащата страна и насрещната страна. В този смисъл е Решение №123 от 31.03.2015г. по гр.д. №4298/2014г. на IV г.о. както и разясненията в мотивите на Тълкувателно решение № 4/2014г., т.3Б. Според последните правните последици на решението по иск за собственост за прехвърлителя на чужда вещ спрямо ищеца по делото - действителен собственик на тази вещ - са едни и същи, независимо дали прехвърлителят е участвал в делото като ответник или като трето лице-помагач на страната на ответника. В първия случай между ищеца и прехвърлителя като ответник по делото е налице сила на пресъдено нещо на установеното със съдебното решение - чл.298, ал.1 ГПК; във втория случай между ищеца и прехвърлителя като трето лице-помагач на страната на ответника постановеното решение има установително действие- чл.223, ал.1 ГПК, което по съществото си също е сила на пресъдено нещо. Следователно, при извършената преценка на субективните предели на силата на пресъдено нещо въззивният съд е действал в съответствие с практиката. Доводите на касаторите, касаещи предмета на производството /обективните предели на силата на пресъдено нещо/ и по-конкретно липсата на произнасяне във влязлото в сила решение по искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт на ответниците, нямат значение за допустимостта на заведения иск. Ако съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане решението подлежи на допълване. Освен това, отмяната на констативен нотариален акт е последица от уважен иск /изрично така чл. 537, ал.2, пр.3 ГПК/, а в случая с влязлото в сила решение искът на ищците е отхвърлен. Разгледаният спор за собственост е за същия имот между настоящите ищци и лицата Т. Т. и М. Д.. Ответници по настоящия иск са праводателите на М. Д., които са били нейни помагачи в предходния процес. С оглед на това страните по новозаведеното дело са участвали в предходния процес като срещупоставени страни и са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановения влязъл в сила съдебен акт. Поради това спорът помежду им не може да бъде пререшаван - чл. 299, ал.2 ГПК. На основание изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата К. В. не претендира разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.