Определение № 36 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2072/2023 г.

намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново /АС/ по гр.д. №480/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл.439 ГПК - за признаване, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника следните вземания: 47277,98 лв. главница, ведно със законната лихва от 24.02.10 г. до окончателното й изплащане, която е в размер на 51 571,69 лв. към подаване на исковата молба, 330,79 лв. лихва, 16 973,88 лв. наказателна лихва за периода 25.05.09 г. – 23.02.10 г. и 2 386,66 лв. разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение №874/25.02.10 г. по ч.гр.д. №1324/10 г. на Пл РС и изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащи на обжалване въззивно решение и е допустима.За допускане на обжалването касаторът поставя като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК /ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/ седем правни въпроса от предмета на спора, а именно:

1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/80 г., извършена с т.10 от ТР 02/26.06.15 г. ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изп. дело, което е образувано преди приемането му?

2. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?

3. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?

4. Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на производството твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?

5. Може ли съдът да се произнася по ненаведени от страните факти, твърдения и възражения или по отношение на обстоятелствата, за които между страните не съществува спор?

6. Само искането за извършване на изпълнително действие без същото да е предприето, прекъсва ли давността? Поискването на опис на движими вещи, без извършването му, съставлява ли действие по прекъсване на давността по см. на т.10 от ТР №2/26.06.15 г. ОСГТК.

7. В хипотеза, в която отмяната на ППВС №3/80 г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.15 г. ОСГТК, поражда действие ex tunc, прекъсва ли се давността с образуването на изп. дело и спира ли тя да тече?

Касаторът намира, че решаващите изводи на АС по поставените въпроси противоречат на цитираната практика на ВКС – ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г., ППВС №1/85 г., ТР №1/2001 г., ТР №2/15 г. и решения по чл.290 ГПК. По въпрос 1, 2, 3 и 7 е констатирана противоречива практика на ВКС по чл.290 ГПК и са образувани тълкувателни дела; затова отговорът им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че процесните вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. До отмяната на ППВС № 3/1980 г. по образуваните изпълнителни дела давността е спряла да тече и в случая до прекратяване на изп. д № 208/2010 г. /прекратено с постановление от 31.05.2019 г. на съдебния изпълнител поради перемпция/, давност не е текла. Поради това неоснователно е възражението на ищеца, че погасителна давност тече от 06.04.2010 г. /влизане в сила на заповедта за изпълнение, която не е оспорил/ и е изтекла на 06.04.2015 г., тъй като срещу него не са били предприети валидни изпълнителни действия /такива били извършвани само срещу другите двама длъжници/. Освен че по образуваното изпълнително дело давността е спряла да тече, перемцията настъпва по силата на закона при бездействие на взискателя в продължение на две години, а в случая последното изпълнително действие е извършено на 12.12.2016 г., видно от печата на изпълнителния лист, следователно срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да изтече на 12.12.2018 г. Едва след този момент е започнала да тече нова петгодишна погасителна 5- годишна давност, която не е изтекла, тъй като на 10.12.2019 г. е образувано новото изп. д. № 3169/2019 г., по което се извършват изпълнителни действия – с молбата за образуване е поискан опис на движими вещи на длъжниците и такъв е насрочен от ЧСИ, наложени са и запори върху банковите сметки на ищеца.. Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая давността е била прекъсната още на 09.02.2017 г. по изп. д. № 208/2010 г. с искане за насрочване на дата за опис на движимо имущество на ищеца - арг. т. 10 Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, дори ако перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Неоснователно според въззивния съд е възражението, че изпълнително дело № 208/2010 г. се перемирало в различен момент спрямо всеки от длъжниците - конкретно по отношение на ищеца делото било перемирано на 05.03.2012 г. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК регламентира последиците при пълно бездействие на взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от солидарните длъжници. Прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на някои от солидарните длъжници не може да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни действия спрямо един от тях неминуемо рефлектира върху правната сфера и на всички останали- в случая са предприемани изп. действия спрямо солидарният длъжник А. Д. до края на 2016 г.Затова по отношение на останалите солидарни длъжници не може да се приеме, че е налице бездействие, което да е основание за прекратяване на изпълнителното дело. Между солидарните длъжници е налице единство в предмета на престацията към кредитора и той може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях- чл. 122, ал. 1 ЗЗД.

Поради изложеното, според въззивния съд, дори заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК да е влязла в законна сила на 06.04.2010 г., тъй като М. не е подал възражение в срок, давността за вземането срещу него е прекъсната с образуване на изп. д. № 208/2010 г. и е спряла да тече до прекратяването на делото поради перемпция. Още на 09.02.2017 г. давността е прекъсната с искането на кредитора за извършване на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника М... След прекратяване на изпълнителното дело изпълнителният лист е изтеглен и на 10.12.2019 г. е образувано ново изп. д. № 3169/2019 г. по описа на ЧСИ Т. К. - с взискател "ЕОС Митрикс" ЕООД срещу тримата длъжници по изпълнителният лист, един от които е Ил. М... Единствената правна последица при настъпила вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново и отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане за извършване на опис на движимите вещи на длъжниците прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело - във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Поради изложеното според въззивния съд към момента на подаване на исковата молба – 9.05.22 г., погасителната давност за задълженията на ищеца не е изтекла.

Тези изводи не противоречат на уеднаквената с ТР №3/20 г. от 28.03.23 г. и ТР №2/23 г. от 4.07.24 г. ОСГТК практика на ВКС по поставените въпроси.

Във връзка с въпроси 1,2, 3, 6 и 7:

С ТР №3/28.03.23 г. е прието, че „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“. Или отмяната на ППВС №3/80 г. с т.10 от ТР №2/26.06.15 г. няма обратно действие.

В мотивите към ТР №2/4.07.24 г. е разяснено, че „давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяването на тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила. При действието на постановлението на Пленума на ВС, искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано“.

В мотивите към същата точка е разяснено още, че „за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността“.

С т.3 от диспозитива на това ТР е прието, че „погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“.

С т.1 от същото ТР е прието, че „в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството“.

Във връзка с въпроси 4 и 5: В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че отношенията между страните по повод института на давността при образуване на първото изп. дело през 2010 г. /посочено и в исковата молба - №208/10 г. на ЧСИ Т. К./ са се уреждали от ППВС №3/80 г., според което образуването на изп. производство прекъсва давността и давност не тече по време на изпълнителното производство. Това постановление според ответника има действие по вече образуваните дела до отмяната му с ТР №2/26.06.15 г., т.10. Или въззивният съд не се е произнесъл по ненаведени от страните обстоятелства и ненаправени доводи, а е обсъдил релевантните от тях поотделно и в съвкупността им.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват, поради което ВКС на РБ, трето г.о.