Определение № 895 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2222/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. В., [населено място], чрез адвокат В. К., срещу въззивно решение № 263526 от 22.12.2022 г. по в.гр.д. № 1955/2021 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 155783 от 21.07.2020 г. по гр.д. № 17326/2019 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Г. Г. В. срещу ЧСИ С. Я. осъдителен иск по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 8962,63 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразно наложен от ответника запор по изпълнително дело № 2420/2012 г. на ЧСИ С. Я.. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие противоправни действия от страна на ЧСИ, съставляващи налагане на запор на вземания на длъжника след настъпване на перемпцията по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Във връзка с наведените възражения е посочено, че перемпцията на изпълнителното дело е ирелевантна за дължимостта на вземането по издадения изпълнителен лист. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ или се осъществява такъв по реда на чл. 18 ЗЧСИ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В заключение е прието, че извършването на изпълнителни действия от страна на ЧСИ след перемирането на изпълнителното дело не съставлява противоправно поведение по смисъла на чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и не е основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба ЧСИ С. Б. Я. чрез адвокат А. Т., с който оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират разноски въз основа на представен договор за правна защита и съдействие от 25.05.2023 г., фактура и преводно нареждане.

Третите лица помагачи по делото ЗАД „Алианц България“, [населено място], и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорват касационната жалба.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. „Щом законодателят е предвидил едни и същи последици в чл. 433, ал. 3 ГПК с императивна правна норма и същите не само не са изпълнени от съдебния изпълнител в разрез със закона, а нещо повече – той е продължил да изпълнява и да предприема невалидни изпълнителни действия по смисъла на тълкувателната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение, то действията му законосъобразни ли са по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и действал ли е съдебният изпълнител в подчинение на закона съгласно чл. 14 ЗЧСИ?“

2. „Ако ЧСИ е предприел действия, които са предпоставка за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, то следва ли, че действие, което може да се окачестви като дисциплинарно нарушение, може едновременно с това да бъде законосъобразно и съответно не представлява действие, отговарящо на характеристиката неправомерно съгласно чл. 74 ЗЧСИ?“

3. „Теоретичната възможност взискателят да изиска оригинала на изпълнителния лист и да поиска образуването на ново дело при същия или друг съдебен изпълнител обосновава ли законосъобразност на действията на ЧСИ по перемираното дело, само защото тази възможност съществува в правния мир? Какъв би бил стимулът на взискателя да образува ново изпълнително дело ако би се удовлетворил напълно законосъобразно и без последствия за съдебния изпълнител по вече прекратено такова?“

Твърди се, че посочените въпроси са разрешени в противоречие с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК и други решения на ВКС, свързани с последиците от настъпила перемпция в изпълнителното производство.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 263526 от 22.12.2022 г. по в.гр.д. № 1955/2021 г. на Софийски градски съд.

Поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допускането до касационно обжалване, тъй като не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос пряко касае правилността на обжалваното решение и по-конкретно несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивната инстанция, доколкото в него изрично е прието, че процесните действия на ЧСИ не са неправомерни, а напротив – няма основание за ангажиране на отговорността му. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посочването, че необразуването на ново изпълнително дело би могло да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело, не обуславя решаващите изводи на съда.

Вторият и третият въпрос са неотносими към решаващите изводи на съда. Не е обсъждан или въвеждан до момента в процеса въпросът дали процесните действия на ЧСИ са предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. По отношение на третия въпрос във въззивното решение изрично е посочено, че настъпването на перемпцията и евентуалните правни последствия от този факт са ирелеватни за спора, поради което същите не са от значение за изхода по конкретното дело и не могат да обосноват допускането на касационното обжалване.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените от представените доказателства като реално направени разноски в размер на 1400 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.