Определение № 753 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2004/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на ответниците „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД и „БГ билдинг консулт“ ООД, подадена чрез адв.Ч. Д., срещу решение № 350/03.06.2024г. по възз.т.д.№ 278/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 1059/27.08.2023г. по т.д.№ 1322/2022г. на СГС, в частите, с които се признава за установено по предявените от „Юробанк България“ АД против „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД и „БГ билдинг консулт“ ООД искове по чл.439, ал.1 ГПК, че не съществува правото на принудително изпълнение за парични притезания по изпълнителен лист № 163/23.12.2016г., издаден по т.д.№ 494/2014г. на ОС - Перник срещу „Юробанк България“ АД, по който е образувано изп.д.№ 20177800400269 на ЧСИ В.Л., за сумата от 94 283.23лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2013г.до окончателното изплащане, и за сумата от 41 130.26лв. - разноски, поради прихващане с насрещно парично вземане на „Юробанк България“ АД по заповед за изпълнение № 708 от 21.02.2017г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 855/2021г. на РС - Перник за сумата от 154 169. 83 евро, представляваща главница по договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ № BL19819/24.07.2008г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2017г. до окончателното изплащане, и 11 484.96лв. разноски и решение № 275/12.07.2019г. по т.д.№ 488/2017г. на ОС- Перник.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.2 на чл.281 ГПК - недопустимост и по т.3, предл.1 и 2 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност. Според касаторите искът е недопустим, тъй като направеното възражение във връзка със извършеното извън процеса прихващане е следвало да се разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане, а без диспозитив за съдебно прихващане е недопустимо произнасянето по чл 439 ГПК. Недопустимостта на иска против „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е обоснована с доводи, че то не е било участник в нито едно от съдебните производства, като ищецът е разполагал с процесуални права да го привлече в различни форми, за да го обвърже с решението, но не го е направил, въпреки че надлежно е бил уведомен по реда на чл.99 ЗЗД за всички цесии от поредицата. Релевирани са и доводи, че предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК не се основава на факти за недължимост на вземанията, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Според касаторите искът е неоснователен, тъй като не е налице редовно връчване при условията на чл.50 ГПК, съответно - получаване, на книжата за извършено извънсъдебно прихващане, като излагат подробни съображения в подкрепа на направеното в т.см. оспорване. В тази връзка поддържат, че уредената в чл. 43 от ЗЧСИ възможност частният съдебен изпълнител да възложи на определен служител от неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа по реда на член 37- 58 ГПК следва да се тълкува единствено в контекста на предоставената на ЧСИ компетентност за извършване на принудително изпълнение, поради което ЧСИ може да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела и само по изключение в хипотезата на чл.42, ал.2 ГПК- по нареждане на съда въз основа на искане на страната, какъвто не е настоящият случай. Изтъкват, че действията на ЧСИ за връчване на книжа не са приравнени на действията на нотариусите, чиято компетентност произтича от чл.2, ал.1 ЗННД и чл.569 ГПК. На следващо място касаторите поддържат, че, тъй като „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД не е било страна в производството по чл. 135 ЗЗД, на него е непротивопоставима формираната с решението СПН, поради което не е налице относителна недействителност на договора за цесия. Изтъкват, че към момента на изявлението за прихващане не са били налице предпоставките по чл.103 ЗЗД, тъй като вземането на ищеца не е било ликвидно към момента на отправяне на уведомленията по чл.103 ЗЗД и насрещните вземания не са еднородни, като банката претендира парични вземания, а вземанията на „БГ билдинг консулт“ООД произтичат от разпореждане по предварително изпълнение с недвижим имот. Според касаторите прихващането е обсъдено и преклудирано с решението по т.д.№ 488/2017г. на ОС- Перник, поддържайки, че в това производство ищецът е имал възможност да направи изявление за прихващане, поради което и възможността за прихващане по чл.103 ЗЗД е погасена по давност на 23.12.2021г. По всички тези съображения искането е за отмяна на решението и за присъждане на разноски.

Освен въведеното в касационната жалба основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, в приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. При оборени твърдения /с представени писмени доказателства/ на длъжностното лице, представител на ЧСИ С. Я., оформило връчване на книжа в условията на чл. 50 ГПК, възникват ли правни последици за „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, като се има предвид, че същите са оформени като връчени в условията и по време на извънредната епидемиологична обстановка, когато дружеството не е извършвало производствена дейност, а администрацията му е работила дистанционно, съобразно разпоредбите на закона за извънредното положение, като никъде не е залепено уведомление за връчване на книжа?

2. При връчването на книжа от ЧСИ, които не са свързани с изпълнително дело и оформянето им при условията на чл. 50 ГПК, неговите действия приравнени ли са на действията на нотариус при връчването на книжа, като последните са посочени изчерпателно в чл.569 и сл.ГПК, като разпоредбата на т. 3 изрично урежда компетентността на нотариуса за връчване на нотариални книжа, като тази компетентност не е възложена на ЧСИ?

3. Ако отговорът на въпрос № 2 е, че връчването на книжа от ЧСИ при условията на чл.50 ГПК не са приравнени на действията на нотариус, може ли да се приеме, че извънсъдебното изявление за прихващане е достигнало до адресата?

4. При нарушено право на участие в производството по чл. 135 ЗЗД по т.д.№ 9582/16 на СГС уведомлението за прихващане може ли да породи правни последици, независимо дали е връчено или не, тъй като вземанията на ищеца не са насрещни и „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД няма задължения към ищеца, за да може да се осъществи прихващане?

5. В поредицата от цесионни договори страните по тях явяват ли се необходими другари в производството по чл 135 ЗЗД? Ако се явяват необходими другари, а „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД не е участвало в производството по иск по чл 135 ЗЗД, постановеното решение разпростира ли силата на пресъдено нещо върху неучастващата в това производство страна и има ли обвързващо действие за същата?

6. От представените доказателства в производството по чл. 135 ЗЗД не се установява ищецът да е поискал обявяването на всички последващи сделки за недействителни, съобразно даденото разрешение с ТР № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, съобразно изложеното по - горе, допустим ли е предявеният иск срещу „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, тъй като по отношение на това дружество сделката не е обявена за недействителна?

7. При установено с предходно влязло в сила съдебно решение, с което е установено, че вземанията на страните не са насрещни, допустимо ли е в последващо съдебно производство да се приеме обратното, без да бъдат съобразени тези обстоятелства, като се има предвид, че вземанията не са насрещни по изложените по- горе съображения?

С подадения писмен отговор чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл сървисис“, представлявано от адв.Г. В., насрещната страна „Юробанк България“ АД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел следните неоспорени фактически констатации: Въз основа на решение № 148/02.12.2016г. по т.д.№ 2072/2015г., I т.о. на ВКС, на 23.12.2016г. по т.д.№ 494/2014г. на ОС - Перник в полза на „БГ билдинг консулт“ ООД срещу „Юробанк България“ АД е издаден обратен изпълнителен лист/ОИЛ за сумата 105 116.30лв.; С договор за цесия от 02.12.2016г. „БГ билдинг консулт“ ООД е прехвърлило възмездно вземането си по отношение на „ Юробанк България“ АД по т.д.№ 2072/2015г., I т.о. на ВКС, на трето неучастващо по делото дружество; На 30.12.2016г. „Юробанк България“ АД е предявило иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на договора за цесия от 02.12.2016г. за относително недействителен, който е уважен с влязло в сила съдебно решение на 31.07.2020г.; В хода на производството по чл.135 ЗЗД вземанията, предмет на договора за цесия от 02.12.2016г., са последователно прехвърлени с договори за цесия от 08.02.2017г. и от 22.02.2017г., последно в полза на „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, което не е участвало в производството по чл.135 ЗЗД; Въз основа на издадения на 23.12.2016г. по т.д.№ 494/2014г. на ОС - Перник обратен изпълнителен лист цесионерът„Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е образувал изп.д.№ 20177800400269 на ЧСИ В.Л. против„Юробанк България“ АД. По делото е също така установено и безспорно, че в полза на „ Юробанк България“ АД срещу „БГ билдинг консулт“ООД са издадени на 21.02.2017г. по ч.гр.д.№ 855/2017г. на РС – Перник заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 154 169.83 евро, представляваща главница по договор за банков кредит от 2008г., ведно със законната лихва и разноски, а с влязло в сила на 07.10.2021г. решение по т.д.№ 488/2017г. на ОС - Перник е установено съществуването на това оспорено вземане на банката по отношение на „БГ билдинг консулт“ООД. Установено е, че „Юробанк България“ е отправила уведомление за прихващане до „БГ билдинг консулт“ООД, връчено на 23.09.2020г. от ЧСИ по реда на чл 50 ГПК чрез залепване, тъй като не е намерен офис на дружеството по неговото седалище, както и до „ Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, връчено на 09.09.2020г.от ЧСИ по реда на чл.50 ГПК чрез залепване, тъй като не е намерен офис на дружеството по неговото седалище. Констатирано е, че направеното от ищеца до ответниците изявление за прихващане е под условие, че претенциите му, предмет на решението по т.д.№ 488/2017г. на ОС - Перник, бъдат уважени с влязло в сила решение, което условие се е сбъднало.

Произнасяйки се по възражението на ответниците за недопустимост на предявените искове, въззивният съд е приел, че касаят съществото на спора оплакването на ответниците, че съдът е следвало да разгледа възражението, основано на извършено извънсъдебно прихващане, като евентуално възражение за съдебно прихващане, възражението им за недопустимост на иска против „ Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, предвид неучастието му в съдебното производство по чл. 135 ЗЗД, поради което искът по чл. 439 ГПК нарушава правото му да участва справедлив съдебен процес, както и възражението, че искът по чл.439 ГПК е недопустим, тъй като не се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По основателността на претенциите въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл. 439 ГПК за установяване материалната незаконосъобразност на индивидуалното принудително изпълнение. Спорът пред въззивнната инстанция е сведен до редовността на връчването по реда на чл.50 ГПК от ЧСИ на ответниците на отправените от ищеца уведомления за извънсъдебно прихващане и за неговото действие.

Относно удостоверяването на връчването от ЧСИ на уведомленията на банката за прихващане по реда и при условията на чл. 50, ал.4 ГПК въззивният състав е приел, че се касае за официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, и в тежест на ответниците е да я оборят при условията на главно и пълно доказване. Относно оплакването за връчване на уведомленията при условията на чл. 50 ГПК в нарушение на разпоредбите за противоепидемичните мерки, обявеното извънредно положение, довело до временно преустановяване на дейността на множество фирми в този период, е прието, че разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., са ирелевантни, тъй като не касаят връчване на съобщение по реда на чл. 50 ГПК, още повече като се има предвид, че връчването на уведомленията в случая е извършено повече от 3 месеца след действието на постановените с него мерки. За неоснователен е счетен доводът, че ЧСИ има правомощия да връчва книжа само във връзка с висящите пред него производства по принудително изпълнение, но няма правомощия да връчва книжа във връзка с гражданскоправни отношения по възлагане на една от страните по това правоотношение, като въззивният съд се е позовал на изменената разпоредба на чл. 18, ал.5 ЗЧСИ с § 76, т.1 ПЗР на ЗИДГПК/ обн.ДВ бр.86/27.10.2017г./, приемайки, че след посоченото изменение на процесуалния закон решение № 25/03.05.2017г. по гр.д№ 60208/2016г., II г.о. вече не е актуално.

Обсъждайки доводите на ответниците за липса на предпоставките по чл.103 ЗЗД, въззивният съд е съобразил, че отправеното от ищеца до ответниците изявление за прихващане е под условие, че претенциите му, предмет на решение № 275/12.07.2019г. по т.д.№ 488/2017г. на ОС – Перник, бъдат уважени с влязло в сила решение. Приел е, че след влизане в сила на решението по т.д.№ 488/2017г. на ОС - Перник, с което е установено оспореното активно вземане на ищеца, е настъпило отлагателното условие, при което е направено прихващането, и то е породило правно действие с обратна сила от деня, в който е могло да се извърши, на осн. чл.104, ал.2 ЗЗД. Изтъкнал е, че не е било необходимо вземането на ищеца да е изискуемо и ликвидно към момента на изявлението за прихващане. При обсъждане на довода за недопустимост на иска против „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, основан на това, че не е било страна в производството по иска по чл.135 ЗЗД, въззивният състав е съобразил, че дружеството е придобило процесното вземане в резултат от поредица от две цесии, осъществени след предявяване на иска по чл.135 ЗЗД на 30.12.2016г., поради което за него е приложимо даденото разрешение в т.3 на ТР № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо е счел, че обявената относителна недействителност на първата цесия му е противопоставима и то е длъжно да търпи принудително изпълнение върху придобитите от него в хода на процеса по чл.135 ЗЗД права. Неоснователността на доводите, че банката е следвало да направи възраженията за прихващане в производство по чл.422 ГПК, е обоснована с това, че банката не е имала качеството на ответник в това производство, а е била ищец, както и е споделен изводът на първия съд, че възражението за прихващане не се погасява по давност.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

На въведените от касатора доводи и при извършената служебна проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно и/или недопустимо. Не могат да обосноват недопустимост на иска за материална незаконосъобразност на индивидуалното принудително изпълнение против взискателя „Мебел груп корпорейшън“ ООД доводите за неучастието на това дружество в проведеното успешно от ищеца производство по чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на един от поредицата договори за цесия, с които изпълняемите вземания са прехвърлени на „Мебел груп корпорейшън“ ООД. Искът по чл.439 ГПК се основава на факти за недължимост на вземанията, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се е позовал на последиците на извършеното от него извънсъдебно прихващане след издаване на обратния изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното п оизводство от последния цесионер на вземанията. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е включен в предмета на делото, да е обусловил решаващата правна воля на съда и да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая по отношение на всички поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са осъществени изискванията на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите не са правни, а са изцяло фактологични и са израз на защитната теза на касаторите. Отговорите им изискват да бъде извършена преценка дали в конкретния случай са настъпили правните последици на извършеното от ищеца извънсъдебно прихващане, т.е. - проверка на правилността на решението, която е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо обсъждане наличието на въведените допълнителни предпоставки.

Не е налице приложното поле на въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Пряко от съдържанието на обжалвания акт не се установява решението да нарушава принципите на правовия ред и основополагащите правила на гражданското съдопроизводство – състезателното начало и равенството на страните, според единствено поддържаното от касаторите.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. Разноски не се присъждат и на ответника по касация, предвид липса на искане и доказателства за това.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: