Определение № 60800 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2720/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“, с В., обл. Добрич против решение № 260079/26.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 1071/2020 г. от състав на Окръжен съд – Добрич. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че клаузите за изпитване в полза на работодателя и за определено време в двата трудови договора на ищцата са недействителни, приел е за незаконно уволнението на ищцата и я е възстановил на заемната преди уволнението длъжност. Прието е, че училищното образование се организира в учебни години с продължителност от 12 месеца,които започват на 15 септември и включват учебно време и неучебно време, като това означава последователност и непрекъснатост на работата в училищата, която условно е организирана в учебни години,т.е. работата е постоянна,а обособяването й в учебни години сочи единствено на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа.С оглед на горното,съдът е приел, че работата като учител в училище от какъвто и да е тип (общо образователно или специализирано) няма временен, случаен, краткотраен или сезонен характер,а е с постоянен такъв,т.е. част от основната дейност на работодателя. Прието е, че изпълняваната от ищцата длъжност -учител по задължителен образователен предмет е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му. Посочено е, че липсата на посочените в разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КТ характеристики изключва възможността за изпълнението на възложените на ищцата трудови функции да бъде сключен срочен трудов договор по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ. Съдът е приел, че за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение Тъй като възложената на ищцата работа няма характера по чл.68 ал.3 от КТ следва да се обсъди спазването на чл. 68 ал. 4 от КТ ,а именно допустимо ли е било трудовия договор да бъде сключен като срочен по изключение.В § 1, т. 8 ДР КТ е дадено легална дефиниция на "изключението", при което в хипотезата на чл. 68 ал. 4 КТ може да се сключи срочен трудов договор - това са обективно съществуващи икономически, технологически, финансови, пазарни и други причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.Те трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на трудовия договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието на трудовия договор следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите. Именно конкретното условие трябва да обуславя и срочността на договора, като в тежест на работодателя е да установи съществуването му. Разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ ,обуславящите срочността на трудовия договор конкретни обстоятелства да са вписани в трудовия договор. По тези съображения,ирелевантно е позоваването от работодателя,че се презюмира знание на работника за причините,поради което и същите не следва да се включват в съдържанието на трудовия договор.Неоснователни и са доводите във връзка с автономията на учебното заведение,прилагането на системата на делегиран бюджет,числеността на персонала и правомощията на директора. Съдът е приел, че след като не са налице условията на чл. 68 ал.3 от КТ,а в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68 ал. 4 КТ, клаузата, с която е уговорен модалитет на процесното трудовото правоотношение - прекратителен срок, противоречи на повелителни правила на закона - чл. 68 ал. 3 и 4 КТ, поради което същата е недействителна .Договорът следва да се смята сключен за неопределено време по правилото на чл. 68 ал. 5 от КТ ,т.е. не може да се прекрати на предвидените за срочния основания. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По посочените правни въпроси относно прилагането на системата на делегиран бюджет и наличието на средства за трудови възнаграждения от държавния бюджет дали представлява изключение по смисъла на пар.1, т.8 ДР КТ и чл.68 КТ, съдът не е формирал правни изводи и не е обосновал основателността на предявените искове въз основа на произнасяне по тези правни въпроси, поради което не е налице основание по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване. За да е относим правния въпрос като основание по смисъла на чл.280 ГПК, то на първо място следва въззивния съд да се е произнесъл по него и това произнасяне да е обосновало изводите му относно основателността или не на иска, което изискване в случая не е налице. Същото се отнася и до поставения въпрос относно наличието на публично известни обстоятелства, които да обосноват изключение по смисъла на пар.1, т.8 ДР на КТ. Изводите на съда относно основателността на исковете са свързани с други правни изводи, посочени по-горе, по които касаторът не поставя правни въпроси, които да са относими към производството по чл.288 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС