Определение № 142 от 22.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 585/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Г. Г., Д. В. Г. и М. Х. Г., чрез процесуалните си представители адв.Т. Т. и адв.Х. Д., срещу определение от 27.07.2012г. по ч.гр.д.№370/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.05.2012г. по гр.д.№1439/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28, ал.1 З., който Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, ще предяви срещу Х. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота и право на строеж, запориране на лек автомобил и спестовни влогове с титуляр Х. Г. и на разплащателна сметка с титуляр Д. Г.. Жалбоподателите считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ответникът Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, не взема становище. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване определение, съгласно чл.23, ал.2 З. и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: В. Варненски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния Варненски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 З., предявимо от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Х. Г. Г., Д. В. Г. и М. Х. Г., с цена на иска 233 909,61лв., чрез налагане възбрана върху три недвижими имота и право на строеж, запориране на лек автомобил и спестовни влогове с титуляр Х. Г. и на разплащателна сметка с титуляр Д. Г.. Жалбоподателите сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение, но не сочат задължителна съдебна практика, в противоречие с която считат, че е постановено обжалваното определение. Няма основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по поставения от жалбоподателите въпрос: за вероятната основателност на бъдещия иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност в полза на държавата. Жалбоподателите не представят доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. Представените от тях съдебни актове са: първоинстанционно и въззивни решения, постановени в производства по чл.28 З., за които няма данни да са влезли в законна сила и с които не е разрешен поставения от жалбоподетелите правен въпрос. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения правен въпрос има съдебна практика на ВКС, не се нуждае от промяна и се споделя от настоящия съдебен състав – в определение по ч.гр.дело №513 по описа за 2010 год. на ВКС, ІІІг.о. - че в изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, а когато ищецът не разполага с такива документи може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако не се освобождава от представяне на гаранция - чл. 391, ал. 4 от ГПК, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение