Определение № 3546 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2026 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.7 във връзка с ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение №1121 от 05.02.2026г., постановено по адм. д. № 272/2026г. Административният съд – Бургас е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Върховен административен съд. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че спорът не е подсъден на Върховния административен съд по следните съображения: Предмет на жалбата на петнадесет лица, подробно описани в определението на Административният съд – Бургас, е решение № 60 от 21.01.2026 г. на Министерски съвет (МС) на Република България за безвъзмездно предоставяне за управление на имот - публична държавна собственост на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура. Оспореното решение на МС е издадено на основание чл.17, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл.115л, ал.2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВВППРБ). С него е отнет поради отпаднала нужда от Министерство на културата правото на управление на имот - публична държавна собственост, с идентификатор 67800.501.622, заедно със сградите и съоръженията в него, и имотът е предоставен на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура. При така очертаният предмет на оспорване настоящият съдебен състав на ВАС, намира, че не е налице хипотезата на чл.132, ал.2, т.2 от АПК, в която делото е подсъдно на ВАС като първа инстанция. Оспореното решение на МС е издадено на основание законовите разпоредби на чл.17, ал.1 от ЗДС и чл.115л, ал.2 от ЗМПВВВППРБ. Тоест правомощието за издаване на процесното решение на МС не е конституционно уредено, а произтича от законов нормативен акт. Според чл.17, ал.1, пр.2 от ЗДС когато нуждата от имот - публична държавна собственост, отпадне, правото на управление се отнема с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след становище от министъра или от ръководителя на ведомството, който управлява имота. А съгласно чл.115л, ал.2 от ЗМПВВВППРБ държавата предоставя на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" имущество - публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на предмета му на дейност. При тази законова уредба се касае се прехвърляне управлението на имот - публична държавна собственост, от една държавна структура на друга, при това само за неговото управление. Съобразно това не се касае за упражняване конституционните правомощия на Министерски съвет по ръководство и осъществяване на държавното управление. Разпоредбата на чл.132 от АПК определя родовата подсъдност и посочва кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд. В ал.2, точка 2 (доп. ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г.) е предвидено на ВАС да са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. От горецитирания текст следва изводът, че на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение №8 от 23 април 2018г. на Конституционния съд (КС) на Република България по конституционно дело №13/2017г. е дадено тълкуване на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България. В него е прието, че разпоредбата на чл.125, ал.2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Тези съображения са възприети изцяло и в решение №5 от 19 април 2019г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело №12/2018г. (обн. ДВ бр.36 от 03.05.2019г.), образувано по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност и за произнасяне за съответствие с общопризнатите норми на международното право и с международни договори, по които България е страна, по отношение на разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (обн. ДВ бр.77 от 18.09.2018г., в сила от 01.01.2019г.). По това дело предмет на разглеждане е бил и §28 в частта "издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и", като към това дело са били присъединени за съвместно разглеждане и решаване конституционно дело №13/2018г. и конституционно дело №14/2018г. В случая оспореното решение на Министерски съвет на Република България за отнемане управлението на държавен имот от Министерство на културата и предоставянето му на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, по своята същност не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление. С оспореното решение на Министерски съвет е разпоредено управление на конкретен имот, а не за държавно управление. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че депозираната жалба не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд, а компетентен да разгледа спора е административен съд. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в разпоредбата на чл.133 от АПК, и по-конкретно ал.1, спорът е подсъден на Административен съд – София-град. Така е, защото адресати на оспореното решение на МС са Министерство на културата и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, които са със седалище гр.София (за последния съгласно чл.115л, ал.1 от ЗМПВВВППРБ). Оспорващите лица не са адресати на решението на МС и техният постоянен адрес в района на Административният съд – Бургас не е основание за разглеждане на делото от този съд. Съгласно правилото на чл.135, ал.7 от АПК, когато съдът, на който делото е изпратено по реда на чл.135, ал.2 от АПК намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал.3, 4 или 5 в зависимост от положението на третия съд. В конкретната хипотеза Административен съд – Бургас е преценил, че делото е родово подсъдно на Върховния административен съд, поради което съобразно правилото на чл.135, ал.4, предл. последно от АПК, компетентен да определи подсъдността е петчленен състав на ВАС. С оглед изложеното и на основание чл.135, ал.7 във връзка с чл.135, ал.4 от АПК, Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение,