Определение № 62 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 579/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.4 ГПК. С молба от 05.12.2011 година адв. К. Ц., като пълномощник на С. Т. Т. от [населено място] е поискала да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита в производството по допустимост на касационното обжалване. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно- с подаденото писмено възражение по чл. 278 ал.1 ГПК и са в рамер на 600 лв., съобразно документите по делото. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Определение Nо 199 от.08.06.2011 година по гр.д. Nо 579/2011 година на ВКС-II отд. касационното производство, образувано по касационната жалба вх.Nо 888 / 31.03.2011 година на И. М. Р., Д. М. Р., П. К. Р. и Ц. И. Р., всичките чрез адв.Р. К.- САК срещу въззивно Решение Nо 85/ 10.02.2011 година по гр.възз.д. Nо 789/2010 година на ОС-София с което исковете на И. М. Р., Д. М. Р., П. К. Р. и Ц. И. Р. с правно основание 124 ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на С. Т., В. Т., Р. Т., С. Т., К. Т., Н. Т., И. Т. и Т. Д., че са съсобственици / при предентираните идеални части/ на следния недвижим имот: празно дворно място в [населено място] от 510 кв.м., парцел *. пл. Nо * в кв. 53 по плана на селото, е отхвърлен като неоснователен, е прекратено на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Определението е потвърдено с Определение Nо 457 от 05.10.2011 година, по ч.гр.д. Nо 384/2011 година на ВКС-I отд. В касационното производство С. Т. Т. е ответник по касация и е представляван от адв.К. Ц. от чието име, като п-к на всички ответници- С. Т., В. Т., Р. Т., С. Т., К. Т., Н. Т., И. Т. и Т. Д., в срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор, с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Направено е и искане за присъждане на разноски за касационното производство. Като прецени искането на молителя във връзка с данните по делото, ВКС намира, че молбата може да бъде уважена само отчасти. Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.Няма спор, че ответникът по касация може да има право на разноски и при прекратяване на делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, е едномесечен от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че искането е направено в срок, но въпреки това същото не може да бъде уважено изцяло.доказаните разноски са в размер на 300 лв. / триста лева/. Видно от представения екземпляр на договор за правна защита и съдействие Nо 0881739 вписаната като заплатена първоначално сума върху оригиналния екземпляр / отразена „под индиго” и на останалите екземпляри, единият от които е по делото, е сумата 200 лв.+100 лв. / двеста лева плюс сто лева/. добавената с химикалка сума от още 300 лв., която очевидно не съществува на останалите копия от договора, не може да бъде присъдена. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.4 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия