Определение № 345 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2423/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3134/14.02.2022 г. на „Голдмън Мениджмънт“ ООД, представлявано от управителя М. Д., против определение № 184/26.01.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3628/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 270603/18.06.2021 г. по гр. д. № 13945/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 15, ал. 1 ГПК производството по делото е прекратено в частта му против ответника Европейска комисия, поради неподведомственост на спора. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: За да потвърди определението за прекратяване на производството по предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение, поради неподведомственост на спора касателно ответника Европейска комисия, Софийският апелативен съд се е аргументирал, че основната функция на Европейската комисия е да гарантира правилното прилагане на законодателството на Европейския съюз от страна на държавите членки. Ако дадено лице смята, че национален орган е допуснал нарушение при прилагането на правото на ЕС, то може да подаде жалба до Европейската комисия, която има правомощието да започне производство срещу държавата членка за установяване на неизпълнение на задължения /при съобразяване на изискуемите предпоставки/. Това принципно положение изключва подведомствеността на българските съдилища. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят посочва като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на частният жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Жалбоподателят е бил длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че наведените от жалбоподателя доводи, че Европейската комисия има представителство в Република България са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те представляват оплаквания относно правилността на атакуваното определение и имат отношение към проверката, която се провежда само ако то бъде допуснато касационно обжалване. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Предвид изложеното касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение