Определение № 167 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б., срещу въззивно решение №260379/18.08.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1332/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1674/27.03.2020 г. по гр.д.№ 16657/2019 г. на Районен съд – Варна и е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата Р. Б. А. не дължи на дружеството сумата 6 567.37 лв. – стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 23.10.2017 г. – 22.10.2018 г. по фактура № [ЕГН] от 27.09.2019 г. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 и ал.2, пр.3-то ГПК по въпроси, които обобщени и уточнени от състава на ВКС, касаят: правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и при действието на чл.48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.); при липса на специална нормативна уредба (отменена), може ли отговорността на купувача за заплащане на цената на потребена ел.енергия, отчетена в неизведен на дисплея регистър на електромера, да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД. Сочи се, че въззивното решение противоречи на приетото в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г.о. и решение №124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г., III г. о. на ВКС; а евентуално, че въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, както и че обуславят очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата – Р. А., чрез адв. М. П., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице условия за допускане на касационния контрол и евентуално – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че ищцата и ответникът са страни по сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по който Р.А. има качеството на „битов клиент“ и потребител на енергийна услуга (по смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на ЗЕ) за жилищен обект в [населено място]. На 22.10.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ) от служители на електроразпределителното дружество и в присъствието на ищцата, при която е установено, че в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3 има показания за потребена ел.енергия – 034625,7 кВТч, която не е отчетена и заплатена от абоната. Проверката на СТИ в Българския институт по метрология (БИМ) е завършила със заключение (Констативен протокол от 18.09.2019 г.), че при софтуерно четене на уреда се установява „намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер „ISKRA ME 162” трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3”. Предвид резултатите от метрологичната експертиза, дружеството е издало фактура № [ЕГН] от 27.09.2019 г. за сумата 6 567.37 лв., претендирана за заплащане от абоната като стойност на допълнително начислената (по показанията в регистър 1.8.3) ел.енергия за периода 23.10.2017 г. – 22.10.2018 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства, в т.ч. и приетата съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел, че процесната сума е недължима от ищцата. Посочил е, към датата на извършване на проверката на електромера - 22.10.2018 г., действащите ПИКЕЕ не са съдържали разпоредби, които да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Все още действалата към този момент разпоредба на чл. 50 ПИКЕЕ е предвиждала възможност за енергийното дружество да коригира количествата електрическа енергия, представляващи разлика между отчетеното и реално преминалото количество, но тя не била приложима по отношение на отчетените показания в скритите регистри. Разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. са били отменени изцяло с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и чл. 51 ПИКЕЕ. Отмяната на чл.1-чл.47 ПИКЕЕ не можело да бъде заместена по аналогия с други правни норми, а неотменените чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ не биха могли да запълнят обема на възложеното с чл.83, ал.2, изр.2-ро, вр. с ал.1, т.6 ЗЕ правомощие на КЕВР. В неотменените чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ били уредени материалноправните предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите, но същите не определяли реда и условията за провеждане на корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. При липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция била изключена, респ. предприетите от дружеството действия нямали „юридическа стойност”. Допълнително съдът е изложил съображения, че ищецът не се бил съгласявал с отчитане и остойностяване на енергията по невизуализиран регистър на електромера и при липса на законова регламентация такова остойностяване не може да го обвърже. Отчитането в скрит регистър било и в противоречие с подзаконовите нормативни актове, а отделно от това – наличието на такъв регистър създавал предпоставки за манипулиране и лишавал потребителят от достъп и възможност за контрол на данните за неговото потребление. Всичко изложено обуславяло извод, че негативните последици следвало да се „възложат на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия”. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените в изложението правни въпроси са обуславящи и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с приложените от касатора решения на състави на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение