Определение № 744 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 61227/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 770 от 22.10.15г.по т.дело № 930/15г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1750 от 15.04.15г.по гр.дело № 13750/14г.на Варненския районен съд.С него на основание чл.415 ГПК вр.с чл.240 ЗЗД е прието за установено в отношенията между страните,че [фирма] [населено място] дължи на [фирма] [населено място] сумата от 23 100 лв,представляваща част от главница по неформален договор за паричен заем от 21.09.11г.,с падеж 21.09.12г.,на обща стойност от 115 500 лв В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателят поддържа,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:1.Длъжен ли е съдът да допусне повторна или тройна съдебно-счетоводна експертиза ,при наличие на изрично оспорване от страна на ответника,формулирано негово изрично искане и при наличие на данни по делото,които сочат противоречие в установените данни от съдебно-счетоводната експертиза; 2.Редовно ли е извършеното нотариално удостоверяване,направено от служител на нотариалната кантора,извън кантората на нотариуса. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е сключен договор за заем,по силата на който от сметката,водена в К. А. Б. Е.,с титуляр [фирма], със записи от 21.09.11г.на три транша,съответно от 16 300 лв,59 200 лв и 40 000 лв,с експресни преводи с основание „съгласно договор за заем от 21.09.11г.”,по сметка на [фирма] е предоставена сумата от 115 500 лв. За да направи този извод съдът е възприел заключението на вещото лице,извършило проверка по счетоводните записвания в ищцовото дружество,които според разпоредбите на чл.182 ГПК и на чл.55 ТЗ могат да послужат като доказателство в негова полза с оглед търговския характер на сделката.Изложени са съображения,че ответникът не е доказал възраженията си ,че сумите се дължат на друго основание.Въззивният съд не е допуснал повторна експертиза или разширяването й в тройна такава въпреки оспорването й от страна на ответника, с мотиви,че същата е обоснована и мотивирана,а и ответникът не е оказал съдействие на вещото лице,като не е осигурил достъп до счетоводните си записвания.Не е установено по делото наличие на изрична уговорка относно конкретна дата като краен срок за възстановяване на заетата сума,поради което съдът е приел,че същата подлежи на възстановяване в месечен срок от поканата,изпратена на адреса на ответното дружество,актуален към момента на връчването й по реда на чл.50 ГПК.Поради липсата на данни по делото заемателят да е изпълнил задължението да върне заетите пари в месечен срок след поканата,съдът е приел,че към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК задължението е изискуемо и ликвидно и ответникът дължи плащане. Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Настоящият състав намира,че въпросът за процесуалните правомощия на въззивния съд при оспорено заключение на вещото лице и при направено искане съдът да назначи друго или повече вещи лица,е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – приложените решение № 191 от 6.08.12г. по гр.дело № 1175/11г.на ІІ г.о. и решение № 243 от 31.05.11г.по гр.дело № 976/10г.на І г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по въпроса:”Редовно ли е извършеното нотариално удостоверяване,направено от служител на нотариалната кантора,извън кантората на нотариуса”,тъй като той не е разрешаван от въззивния съд. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.