Определение № 200 от 09.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 508/2012 г.

Производството е по чл.251 ГПК. Образувано е по молба от 05.03.2014г. на [фирма], [населено място] за тълкуване на определение № 962/12.12.2013г. по т.д.№ 508/12г. на ВКС, ТК, І отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 51/09.03.2012г., постановено по т.д.№ 585/11г. от Варненския апелативен съд. Според молителя от мотивите на определението не станало ясно дали са налице хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК и по кои точно въпроси намира или не намира приложение ТР № 3/13г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата, като възразява, че въззивното решение, влязло в сила след постановяване на определението, чието тълкуване се иска, е изпълнено поради вписването му в АВ, както и че е недопустимо да се тълкуват мотивите на съдебния акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.251 ГПК тълкуване на влязло в сила решение може да се иска, когато решението е неясно и от същото не може да се изведе формираното становище на съдебния състав по спора, с който е сезиран. Правилото на чл.251, ал.2 ГПК, предвиждащо, че не може да се иска тълкуване, когато решението е изпълнено, ограничава тълкуването до диспозитива на съдебното решение. Неяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда. В случая в диспозитива на определение № 962/12.12.2013г. ВКС е посочено, че не се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 51/09.03.2012г., постановено по т.д.№ 585/11г. от Варненския апелативен съд. В производството по чл.288 ГПК ВКС преценява наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, като със съдебният акт допуска или не допуска касационно обжалване на въззивното решение. С диспозитива на определението по чл.288 ГПК ВКС не се произнася по основателността на касационната жалба. Обсъждането на въпросите, поставени от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се извършва в мотивите на определението, като ВКС разполага с правомощието да ги уточни, да ги групира, както и да прецени обуславящото им значение за решаващите изводи на въззивния съд и да съпостави въззивния акт със съществуващата съдебна практика. Съставът на ВКС намира, че следва да отбележи, че твърдяното от молителя противоречие в мотивите на определението, се извежда от неточно им възпроизвеждане. Разрешенията по ТР №3/13г. са относими към въведените от касатора въпроси, но въпросите са неотносими към фактите по конкретното дело и към приетото от въззивния съд решение по спора. По тези съображения молбата по чл.251 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд