Определение № 3460 от 05.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1097/18.03.2024 г., подадена от М. О. А. чрез упълномощения от нея адвокат И. З., срещу определение № 43 от 07.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 22/2024 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено определение № 1394 от 27.10.2023 г. по гр. дело № 831/2023 г. на Районен съд – Търговище за прекратяване на производството, образувано по подадена от А. искова молба с предявен иск за недопустимост на вписване. В частната жалба са наведени оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на определението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи за смесване от въззивния съд на понятията „правен интерес“ и „недостатъци на исковата молба. Жалбоподателят счита, че производството е прекратено поради неотстраняване на нередовности на исковата молба, а въззивният съд потвърдил прекратителното определение като приел липса на правен интерес, което представлявало процесуално нарушение. Неправилно било прието, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на установителния иск по чл.88 ЗКИР – същият съществувал винаги, когато бил налице правен спор. Изложени са подробни съображения за съществуването и прекратяването на съпружеската имуществена общност във връзка с конфискацията и отнемането в полза на държавата на имотите, притежавани от А. и съпруга й в СИО. Моли се определението да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се сочат основанията за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Формулирани са въпроси относно обосноваване правния интерес от предявяване на иск по чл.88 ЗКИР: дали обстоятелствата, че ищецът е титуляр на съответната партида в регистъра на АВ или че вписването му се противопоставя по друго дело са достатъчни да обосноват правен интерес; Дали липсата на обстоятелства, обосноваващи правен интерес, съставлява нередовност на исковата молба и от значение ли е при коя от посочените хипотези се прекратява производството; от значение ли са съображенията, свързани със СИО; както и за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните. Ответникът по частната жалба я оспорва и изразяват становище, че касационно обжалване не следва да бъде допускано. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащ развитието на производството първоинстанционен акт, с оглед на което е допустима. За да извърши преценка за наличие или отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: Ищцата е предявила срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, иск за признаване за недопустимо на вписването на присъда, постановена срещу съпруга й М. А., с която е извършена конфискация на 1/2 идеална част от притежавани от него в режим на СИО недвижими имоти. С писмена молба от 23.10.2023 г. правният интерес от предявения иск е обоснован с обстоятелството, че вписването е извършено по партидата на ищцата, както и че същото й се противопоставя от държавата по предявен от нея иск за собственост. С определение № 1394 от 27.10.2023 г. по гр. дело № 831/2023 г. Районен съд – Търговище производството по така предявения иск е прекратено поради липса на конкретизиране какви права на ищцата са засегнати с атакуваното вписване и по какъв начин е засягането. За да потвърди това определение, въззивният съд посочил, че при предявяване на установителен иск ищецът винаги трябва да обоснове правния си интерес; приел, че в случая въпреки дадената възможност ищцата не е сторила това. Съдът съобразил, че вписването касае земеделски земи, жилища и гаражи, отнети по силата на присъда от съпруга на ищцата, до размера напритежаваната от него 1/2 ид.част, защото са придобити по време на брака, в режим на СИО, а другата половина от имотите е отнета по силата на влязло в сила съдебно решение на ОС – Търговище от самата ищца. Посочил, че ищцата не притежава права върху имотите, за които е извършено атакуваното вписване, а доводите относно СИО намерил за неотносими. При тези данни настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да се допуска. Въпросите, поставени в приложното поле на чл.281, ал.1, т.1 ГПК, не обуславят допускане до касационно обжалване. Въпросите дали наличието на правен интерес е условие за редовност на исковата молба не са разрешавани от въззивния съд, който ясно е посочил, че производството е недопустимо поради липса на правен интерес, а не поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Съгласно приетото в ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на частни жалби съдът служебно проверява правнорелевантните факти и решава въпросите, включени в предмета на производството, в случая – наличието на правен интерес като условие за надлежно упражняване на правото на предявения установителен иск. По изложените съображения не е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на постановеното определение не може да се допусне на основание чл.280, ал., т.1 ГПК. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите как следва да се обоснове правният интерес от предявяването на иск по чл.90 ЗКИР. По въпроса за необходимостта от наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск е налице многобройна съдебна практика. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно в хода на целия процес. Предявеният иск по чл. 90, предл.2 ЗКИР, съединен с искане по чл. 88 ЗКИР, е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Такъв ще е налице ако с вписването са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права. Правен интерес би бил налице, ако резултатът от делото по предявения иск ще се отрази благоприятно на правното положение на ищеца. При положение, че частната жалбоподателка не е заявила свои права върху имотите и не оспорва фактическата констатация на въззивния съд, че не притежава права върху тях, обстоятелството, че вписването е извършено по персоналната й партида или че срещу нея е предявен ревандикационен иск от държавата, не може да обоснове наличие на правен интерес. Ето защо и въпросите за СИО не внасят смисъл в разглеждания процесуален въпрос. Въззивният съд не е изложил съображения по доводите, че имотите са в СИО, тъй като е приел, че ищцата не притежава права – същите са отнети с влязло в сила решение. Наличието на отговор в практиката на въпросите, поставени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изключва соченото допълнително основание. В обобщение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя на 100 лева. При така изложените съображения състав на Второ гражданско отделение на ВКС