Определение № 3404 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител ст. инспектор К. А., против въззивно решение № 1580/20.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2214/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260032/10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 269/2018 г. на Окръжен съд - Враца, с което са отхвърлени предявените от КПКОНПИ против П. Т. А., Д. Т. А., Д. П. А. и Т. П. А. искове с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на следното имущество на обща стойност от 525 743,67 лв.: от Д. П. А. и Т. П. А.,чрез нейната майка и законен представител Д. Т. А. - УПИ *, пл. № *, кв. 50 по ПУП на [населено място], с площ от 1000 кв.м., ведно с построените в него автосервиз - масивна монолитна конструкция със застроена площ от 100 кв.м., с таванско помещение от 100 кв.м., състоящ се от две работни помещения, офис и санитарен възел и магазин за промишлени стоки - масивна монолитна конструкция със застроена площ от 50 кв.м., с таванско помещение от 50 кв.м., състоящ се от търговско помещение, санитарен възел и офис; от П. Т. А. и Д. Т. А., притежавания от тях в СИО - л. а. „Пежо 106”, с pen [рег.номер на МПС]; от П. Т. А.: 1. сумата в размер на 26 437,50 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в евро с IBAN: BG * в „Първа нвестиционна банка” АД; 2. сумата в размер на 5,40 лв., представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в евро с IBAN: BG в „Първа инвестиционна банка” АД; 3. сумата в размер на 244,63 лв., представляваща вноски от трети лица в периода 21.05.2008 г. до 16.09.2008 г. по сметка в лева с IBAN: BG * в „УниКредит Булбанк” АД; 4. сумата в размер на 14,24 лв., представляваща начислени лихви по сметка в лева с IBAN: BG **в „УниКредит Булбанк” АД; от П. Т. А. и Д. Т. А.: 1. сумата в размер на 4508 лв., представляваща пазарната стойността към момента на прекратяване на регистрацията на л. а. „Мерцедес С 250 Д”, с peг [рег.номер на МПС]; 2. сумата в размер на 22 147 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на л. а. „Мерцедес Е 320 ЦДИ”, с peг [рег.номер на МПС]; от Д. П. А.: сумата от 5425 лв., представляваща ид. 1/2 част от получена от продажбата на недвижим имот, отчужден на 23.01.2015 г., който се намира в [населено място] и представляващ самостоятелен обект № 2, с площ от 260 кв.м. и 1/2 ид. част от УПИ *, в кв. 50; от Д. П. А.: 1. сумата от 2300 лв., внесени на каса по разплащателна сметка № 20988230 в лева в „Банка ДСК” ЕАД; 2. сумата от 1200 лв., представляваща получен наем съгласно договор от 04.11.2013 г.; от Т. П. А. 1. сумата от 1200 лв., представляваща получен наем съгласно договор от 04.11.2013 г.; 2. сумата от 5425 лв., представляваща 1/2 ид. част от получена от продажбата на недвижим имот, отчужден на 23.01.2015 г., който се намира в [населено място] и представляващ самостоятелен обект № 2, с площ от 260 кв.м. и ид. част от УПИ *, в кв. 50; от Д. Т. А.: 1. сумата в размер на 2500 лв., представляваща равностойността от продажбата на 50 дружествени дяла с номинал от по 50 лв. от „Е. М” ООД; 2.сумата от 934 лв., внесена на каса в периода 28.08.2008 г. до 13.05.2016 г. по разплащателна сметка № * в лева в „Банка ДСК” ЕАД; 3. сумата в размер на 30 857,40 лв., представляваща вноски по сметката от трети лица през 2008 г. - по разплащателна сметка № 9091815 в лева в „Банка ДСК” ЕАД; 4. сумата от 24 000 лв., представляваща вноски на каса по свободен депозит в лева с IBAN: BG ** в „Първа инвестиционна банка” АД; 5. сумата от 152,66 лв., представляваща начислени лихви по свободен депозит в лева с IBAN: BG * в „Първа инвестиционна банка” АД; 6. сумата в размер на 305,50 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN: BG * в „Райфайзенбанк България” ЕАД; 7. сумата в размер на 8585,44 лв., представляваща вноски на каса по сметка с IBAN: BG в „Райфайзенбанк България” ЕАД; 8. сумата в размер на 1745 лв., представляваща вноски от трети лица по сметка с IBAN: BG * в „Райфайзенбанк България” ЕАД; 9. сумата в общ размер на 256 030 лв., представляващи вноски на каса по разплащателна сметка в лв. с IBAN: BG ** в „УниКредит Булбанк” АД; 10. сумата от 26 246 лв., представляваща сборът от вноски и получени суми от трети лица по разплащателна сметка IBAN: BG * в „УниКредит Булбанк” АД; 11. сумата от 2283,45 лв., трансферирана от сметка с IBAN: BG ** по разплащателна сметка в лв. с IBAN: * в „УниКредит Булбанк” АД; 12. сумата в размер на 62,04 лв., представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в лв. с IBAN: BG в „УниКредит Булбанк” АД; 13. сумата от 36 170,82 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в евро с IBAN: BG в „УниКредит Булбанк” АД и 14. сумата от 2,59 лв., представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в евро с IBAN: BG *в „УниКредит Булбанк” АД.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се иска отмяната му.Твърди се,че неправилно съдът е приел,че не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ,както и,че на отнемане по реда на този закон подлежи налично имущество в края на проверявания период,което съществува в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1. „Следва ли да се изследва законността на източниците за придобиване на имуществото преди да се определи „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, рecпективно § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ?“; 2. „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./, респективно чл. 151 ЗПКОНПИ постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното или свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период?“; 3. „Представляват ли незаконно придобито имущество внесените по банкови сметки на проверяваното лице и неговата съпруга парични суми, за които не е установено законно основание на получаването им?“; 4. „Паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтеглянето на същите, представляват ли имущество на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формирането на несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, респективно ЗПКОНПИ?“, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба П. Т. А., Д. Т. А., Д. П. А. и Т. П. А., в който излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендират адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в полза на приподписалия отговора на касационната жалба адвокат Г. П..

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадеш в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове въззивният съд е приел, че не е налице превишаване по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ на придобитото през проверявания период имущество /148 583,84 лв./ и нетния доход на П. Т. А. и свързаните с него лица /376 130,09 лв./. Нетният доход превишава имуществото с 227 546,25 лв., а не имуществото нетния доход с повече от 250 000 лв., каквото е изискването на закона. Аргументирал се е, че съгласно трайната практика на ВКС незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период. Не може да се установява незаконност на която и да било част от имуществото, което проверяваното и свързаните с него лица са притежавали в началото на изследвания /за всяко от тях/ период. В § 1, т. 7 от ДР на ЗПКОНПИ е посочено значението на понятието „значително несъответствие” - онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв., респективно 250 000 лв. за целия проверяван период, а не година по година, в какъвто смисъл са извършените изчисления от КПКОНПИ. Изложил е, че от приетата от първоинстанционния съд и неоспорена от страните счетоводна експертиза, извършила анализ на всички установени по делото доходи и приходи на ответниците през проверявания период, съпоставени с извършените от проверяваните лица обичайни и извънредни разходи е установено, че получените приходи от ответниците през периода от 13.05.2006 г. до 13.05.2016 г. са общо в размер на сумата от 88 373,39 лв., формирана, както следва: 1) 1053,84 лв. - налични средства по банкови сметки; 2) 60 240,44 лв. - сборът от получените възнаграждения от трудови и извън трудови правоотношения; 3) 5143 лв. - доходи от социални помощи; 4) 11 888,40 лв. - суми от продажба на недвижими имоти; 5) 180 лв. - получени суми от продажба/бракуване на движими вещи; 6) 9845 лв. - получени суми от заеми преди проверявания период и 22,71 лв. - доходи от възнаградителни лихви по договори за банков влог на парични средства. Към приходната част обаче трябва да се добавят и следните суми: 2400 лв., представляваща сборът от наемното възнаграждение по договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, с рег. № 3332/04.11.2013 г. на нотариус Б. М., тъй като ищецът признава в исковата молба, че наемодателите-ответници са получили уговореното наемно възнаграждение в размер на сумата от 2400 лв.; сумата от 10 850 лв., представляваща продажната цена за отчуждаване с договор за покупко-продажба, удостоверен в н. а. № 27, съставен по н. д. № 13/2015 г. от нотариус Б. М., на придобития през 2009 г. имот - самостоятелен обект № 2, с площ от 260 кв. м. и 1/2 ид. част от УПИ *, в кв. 50 /по делото не е изяснено каква е пазарната стойност на този имот към момента на неговото отчуждаване, поради което въззивният съд е приел по-благоприятната за Комисията стойност от 10 850 лв., равняваща се на данъчната оценка на тази недвижими вещ/; сумата от 4508 лв. - продажната цена за отчуждаване на 16.10.2013 г. на л. а. „Мерцедес С 250d”, с рег. [рег.номер на МПС]; сумата от 22 147 лв. - продажната цена за отчуждаване на 19.08.2013 г. на л. а. „Мерцедес Е 320 C.”, с рег. [рег.номер на МПС]; сумата от 1562 лв. - продажната цена за отчуждаване на 06.02.2013 г. на л. а. „Пежо 106”, с рег. [рег.номер на МПС]; сумата от 136 480,92 лв., представляваща сборът от вноски на средства по банкови сметки от трети лица и съобразявайки фактът, че 20 000 лв. са преведени по сметката на Д. А. с основание на превода „покупка на имот”, който е бил собствен на контролирано от нея търговско дружество при обща продажна цена от 40 000 лв., не обуславя извод, че тази сума не е приход на ответницата - тази експертиза нито е оспорена, нито ищецът е направил възражение, че тази сума не е приход на ответницата, а от друга страна, съдът - без съответен довод, не може да изследва действителните вътрешни отношения между съдружниците, респ. управителите и самото търговско дружество, което контролират; сумата от 255 936 лв., представляваща сборът от вноски от Д. А. по нейна банкова сметка за плащане на задължения на „Е.” ООД, като обстоятелството, че с тези суми ответницата Д. А. е погасявала чужди задължения, макар и техният титуляр да представлява контролирано от нея юридическо лице, не обуславя извода, че тези вложени в нейната банкова сметка суми не са постъпили като приход в нейния патримониум, а от експертизата се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че самата Д. А. е извършвала тези влогове с основание „вноска на каса”; 112 246,70 лв. - вноска на каса по банкови сметки; сумата от 246,59 лв. - начислени възнаградителни лихви и сумата от 2500 лв. - продажба на 09.09.2013 г. на 50 дружествени дяла от капитала на „Е.-М” ООД, т. е. към приходната част на ответниците през проверявания период трябва да се добави и сумата от 548 877,21 лв., която общо възлиза на сумата от 637 250,60 лв. Тъй като за целите на закона не следва да се преценява дали даден доход, приход или източник на финансиране е законен или не, ако това обстоятелство не е установено по несъмнен начин, в приходната част са включени всички суми, които са постъпили като авоари по банковите сметки на ответниците, както и от продажбата на придобитите леки автомобили и недвижимия имот. Съгласно счетоводната експертиза през релевантния период извършените обичайни и извънредни разходи възлизат на сумата от 113 590,51 лв., представляваща сборът от следните разходи: 103 296 лв. - разходи за издръжка по статистически данни на НСИ; 2963,09 лв. - разходи за пътуване в чужбина; 3201,11 лв. - разходи за местни данъци и такси и 4130,31 лв. - разходи за осигуровки и ДОД, като към извънредните разходи трябва да се прибавят и следните суми: 10 890 лв. - цена за придобиване на 06.11.2006 г. правото на собственост върху л. а. „Мерцедес С 250d”, с рег. [рег.номер на МПС]; 26 787 лв. - цена за придобиване на 20.07.2012 г. правото на собственост върху л. а. „Мерцедес Е 320 C.”, с рег. [рег.номер на МПС]; 1953 лв. - цена за придобиване на 06.02.2013 г. правото на собственост върху л. а. „Пежо 106”, с рег. [рег.номер на МПС]; 40 800 лв. - цена за придобиване на самостоятелен обект № 2, ведно с 1/2 ид. част от УПИ *, обективиран в н. а. № 35/23.12.2009 г., съставен по н. д. № 360/2009 г. от нотариус Хр. А.; 62 100 лв. - цена за придобиване на УПИ ***, обективиран в н. а. № 35/23.12.2009 г., съставен по н. д. № 360/2009 г. от нотариус Хр. А.; 2500 лв. - разходи за придобиване на 25 дружествени дялове от капитала на „И.-АМ” ООД - на 11.02.2009 г. и 2500 лв. - разходи за придобиване на 50 дружествени дялове от капитала на „Е.-М” ООД - на 17.08.2009 г. или общо сумата от 147 530 лв., поради което всички обичайни и извънредни разноски на ответниците през релевантния период възлизат на сумата от 261 120,51 лв. Следователно, нетните доходи по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на закона възлиза на положителна величина от 376 130,09 лв. Въззивният съд е посочил, че в имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от закона не се включват разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и други имуществени блага, а самите материални блага, поради което в патримониума на ответниците за проверявания период не следва да се включват разходите за погасяване на кредити, за придобиване на леки автомобили, както и сумите, с които ответникът като титуляр се е разпоредил със своя авоар по банковите сметки, а стойността на наличните към края на проверявания период авоари, движими вещи и дружествени дялове. Част от описаните в исковата молба авоари са налични към края на проверявания период, поради което трябва да се вземат предвид при изчисляване на имуществото на ответниците. Съдът е преизчислил стойността на придобитото имущество по задача № 4 от заключението на ССЕ, както следва: 102 900 лв. - пазарната стойност на недвижимите имоти към момента на тяхното придобиване през 2009 г., доколкото държавата не е обвързана от влязлото в сила решение № 63/27.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1214/2018 г. на Районен съд - Мездра, с което придобивната сделка е обявена за нищожна като симулативна, тъй като както исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство, така и обезпечителната възбрана върху процесните имоти са вписани преди предявяване на иска за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба, удостоверен в н. а. № 33, съставен по н. д. № 360/2009 г. по описа на Хр. А.; 39 630 лв. - пазарната стойността на придобитите през проверявания период леки автомобил; 1053,84 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкови сметки; 5000 лв. - дружествени дялове в „И.-АМ” ООД и „Е.-М” ООД, като сборът на тези суми възлиза на 148 583,84 лв. Следователно, стойността на имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона на ответника през проверявания период е общо в размер на сумата от 148 583,84 лв. и не е налице превишаване по смисъла на закона на придобитото през проверявания период имущество и нетния доход.

Настоящият състав на Върховния касационен съд при проверка на основанията по чл.280,ал.1 ГПК,намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване,поради следното: Въззивното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.

Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с формираните от съда изводи относно неоснователността и недоказаността на исковете.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, които са обусловили правните изводи на съда, но по тях не се разкрива соченото специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По първия и третия въпроси е налице трайна практика на ВКС, на която въззивният съд се е позовал в решението и е процедирал в съответствие с нея,а именно: само доходите от забранена със закон дейност са незаконни /те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони/, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни /те са неизброими/. Затова доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението /според терминологията на НК/ не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено. На основание чл. 4 ЗОПДИППД /отм./, т. е. по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество /придобито от престъпна дейност/. По гражданскоправен ред на основание чл. 4 ЗОПДИППД /отм./ на отнемане подлежи имущество - при наличието на обосновано предложение, че неговото придобиване е свързано с престъпната дейност на лицето. На отнемане по реда на този закон обаче подлежи налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него: ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя”. При определяне стойността на „нетните доходи” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР от закона не трябва да се преценява дали съответни доходи, приходи и източници на финансиране са законни или не - принципно, преценката за законност на придобиването се извършва при констатирано значително несъответствие между имуществото и нетния доход /§ 1, т. 5 от ДР на закона/, като на отнемане подлежи именно незаконно придобитото имущество, а не дохода или прихода /чл. 62, във вр. с чл. 63, ал. 2 от закона/. Отговорите на втория и четвъртия въпроси се съдържат в Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия,според което: 1. не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, когато те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и 2. не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение.

При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. с чл. 9, ал. 3 Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на процесуалния представител на ответника по касация - адвокат Г. П. от АК - Враца адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ за настоящата инстанция в размер на 1200 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV

г. о.