Определение № 508 от 03.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 98/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ РЕКУЛ”АД (н), гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2513/ 15. 11. 2019 г., по в.т.д.№ 4 464/2019 г., с което е обезсилено, като недопустимо, решението на Софийски градски съд № 1 177 от 27.06. 2019 г., по т.д.№ 6 899/2016 г. Със същото е отказано утвърждаване на оздравителен план, предложен от длъжникаq с молба вх. № 25118 / 22.02.2019 г. и съгласно корекцията по молба вх. № 33645 / 12.03.2019 г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че изразеното от СГС разбиране, според което предпоставка за утвърждаване на предложения план за оздравяване, е приемането му от всеки клас кредитори с обикновено мнозинство, както е счел първоинстанционния съд е неправилно и в отклонение от формираната съдебна практика по приложението на чл. 705 ТЗ. Според жалбоподателя именно поради това въззивната инстанция е счела съдебния акт на СГС за недопустим. Застъпена е тезата, че в производството по утвърждаване на оздравителния план съдът следва да прецени дали е налице, като общ резултат от гласуването, обикновено мнозинство от общия размер на приетите по см. на чл.705, ал.1, т.2 ТЗ вземания, а не дали всички класове кредитори са го приели поотделно. В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос: „ Приемането на плана за оздравяване от всеки клас кредитори с обикновено мнозинство от размера на вземанията, предпоставка ли е за неговото утвърждаване? ” Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС е цитирано решение № 83 от 27.11.2013 г., по т.д.№ 940/2012 г. на І т.о. на ВКС Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано със съществуващо противоречие в съдебната практика, илюстрирано с решение на ПОС по т.д.№ 66/2010 г. и решение на СГС по т.д.№ 184/2017 г. и породена от него необходимост от уеднаквяването й от ВКС Едновременно въведено е и специалното селективно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което е аргументирано с прилагане разпоредбите на чл.704 - чл.707 ТЗ от въззивния съд в техния обратен смисъл. Отговор на касационната жалба е подаден от следните кредитори: „БАЛКАН КОУЛ ТРЕЙДИНГ”ООД, от „АБС ТРАНСПОРТ” ООД, [населено място], от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД и от белгийските граждани М. Б. и Е. Б., всеки от които е изразил становище, че е налице правен интерес от предприетото обжалване, поддържа изложените от касатора оплаквания и иска да бъде допуснато касационното обжалване. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводи на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 707а, ал.1ТЗ от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е счела въззивната жалба за процесуално допустима, а за установено от фактическа страна, че с определение от 16.05.2019 г., постановено от същото дело е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на „ РЕКУЛ”АД (н), гр.София оздравителен план, предложен от името на длъжника с молба вх.№ 25 118/22.02.2019 г. и съгласно корекция по молба, вх.№ 33 645/12.03.2019 г. Анализирайки доказателствения материал по делото е извела и правен извод, че същото събрание на кредиторите е редовно свикано на 27.06.2019 г. в 10.30 ч. в Съдебната палата в [населено място], на бул.”Витоша„ № 2 и надлежно проведено на определена с определението за свикване, датата, на която са присъствали всички кредитори от всички класове, имащи право да гласуват, но предложеният оздравителен план е останал неприет. Констатирано е, че след проведеното гласуване кредиторите от клас 3 са гласували против приемането на плана, а тези от клас 4, които са присъствали са изразили становище за неговото приемане.При проведеното гласуване в клас 5 са гласували за приемане на плана кредиторите Е.Б. и М.Б., като не е гласувал кредиторът „ЧЕЗ Електро България”АД, поради отсъствие на представител. Кредиторът с приети вземания по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ – Национална агенция за приходите не е гласувал, както и в качеството си на единствен кредитор с приети вземания по чл.722, ал.1,т.6 ТЗ, същият е гласувал против приемане на предложения оздравителен план. Въз основа на приетите за установени факти по делото решаващият състав на Софийски апелативен съд е извел правен извод, че с оглед правомощията си на въззивен съд по чл.269 ГПК, които са задължително разяснени с ТР № 1/ от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, е длъжен да се произнесе служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение на СГС и по неговата допустимост. В съответствие с тези си правомощия и въз основа на извършеното граматическо и логическо тълкуване разпоредбата на чл. 704, ал.1 ТЗ въззивният съд е приел, че необходима предпоставка за да се премине към следваща фаза на производството по несъстоятелност е наличието на прието от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на неплатежоспособния търговец.Изложил е съображения, че предложеният оздравителен план се приема от събранието на кредиторите с приети вземания или тези, на които е признато право на глас по чл.673, ал.3 ТЗ, а актът на приемане на оздравителния план изразява волята на кредиторите за оздравяване на предприятието. Едва когато тази воля е формирана по реда и при предпоставките на чл.703 ТЗ, съдът е длъжен да се произнесе по приетия оздравителен план, съгласно чл.705, ал.2, във вр. с чл.404, ал.1 ТЗ. Поради това извършваната от съда по несъстоятелност проверка в производството, обхваща само и единствено спазване на процесуалните правомощия по чл.703, ал.2 ТЗ, която в случая е законосъобразно проведена от СГС, но при неприемане на допуснатия до разглеждане план на неплатежоспособния длъжник, липсва основание в закона за изрично произнасяне със съдебен акт. Затова и постановеното от СГС решение, според Софийски апелативен съд, е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съдържанието на решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено. Обстоятелството, че въпреки приетата недопустимост на първоинстанционния съдебен акт Софийски апелативен съд се е произнесъл и по същество на въведените от въззивника оплаквания, относими към законовите предпоставки за приемане на плана от събранието на кредиторите, като е дал тълкуване на приложимите материалноправни норми и е преценявал законосъобразността на извода на първостепенния съд, че предложеният план за оздравяване на предприятието не е приет, съобразно изискваното от закона мнозинство, сочи на пряко изводимо от мотивите на въззивния съдебен акт нарушение на процесуалния закон, което обосновава твърдяната от касатора „очевидна неправилност”. Допълнителен аргумент в подкрепа на приетото наличие на специалното селективно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е и приложената от въззивната инстанция в обратен, на вложения в нея смисъл от законодателя, изрична разпоредба на чл.705, ал.2 ТЗ. Касаторът „ РЕКУЛ”АД (н), гр.София не дължи предварително внасяне на д.т. за касационното производство, по арг. от чл.620, ал.4 ТЗ. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС