Определение № 513 от 01.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 284/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. П. против решение № 4240 от 2.10.2019 г., постановено по гр.д. № 533 по описа за 2019 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 120 от 23.4.2019 г. по гр.д. № 817 по описа за 2018 г. на Петричкия районен съд в частите, с които са уважени предявените от К. П. П. срещу Агенция „Митници“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и е постановено друго решение за отхвърляне на тези искове.

Касаторът твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК по два въпроса:

1. Има ли право въззивната инстанция да излага свои собствени мотиви в съответствие с чл.236, ал.2 във връзка с чл.273 от ГПК и да подлага на самостоятелна преценка всички доказателства и доводи на страните? Според касатора по този въпрос разрешението на въззивния съд противоречи на ТК № 1 от 4.1.2001 г. по тълк. д. № 1 на ОСГК на ВКС.

2. Въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила се е произнесъл по основание за неправилност на първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, което въззивникът не е посочил и без да е налице хипотеза, изключваща правилото на чл.269, изр.2 от ГПК според приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Агенция „Митници“ счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Въз основа на трудов договор касаторът е заемал длъжността „специалист-контрольор“ в сектор „Оперативен контрол“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториално митническо управление на Митница Югозападна, когато със заповед № 4040 от 8.5.2018 г., връчена на 30.05.2018 г., е бил дисциплинарно уволнен. Причините за уволнението са, че на 16.02.2018 г. на ГКПП Кулата служителят в нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.3 от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим не е извършил измерване на осовото натоварване на автоматично импортираните данни от динамична везна тип AR-WIM в регистрираните от него квитанции за 154 товарни ППС, в това число и на товарен автомобил с ДКН PH16HUDPH10XEW, като по този начин не е установил осовото му претоварване. Това претоварване е констатирано впоследствие на ГКПП Дунав мост-Русе, където са събрани такси в размер на 942 евро. В конкретния случай, ако товарният автомобил не бе преминал транзит по републиканската пътна мрежа с елемент за извънгабаритност, таксата от 942 евро щеше да остане несъбрана. Освен това от посочените 154 броя товарни ППС за 53 броя К. П. не е отразил, че са празни, но същевременно е въвел в модул ПТР на БИМИС данни за описание на стоките. Такива данни не са въведени и за 24 товарни ППС с осово измерване.

В исковата си молба К. П. се е позовал на допуснати според него пропуски в мотивирането на уволнителната заповед и е отрекъл извършването на описаните нарушения. Поискал е уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност и работодателят да бъде осъден да му заплати 4 728 лв. обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца, считано от 30.05.2018 г.

В отговора на исковата молба работодателят е оспорил предявените искове. Посочил е, че заповедта е достатъчно мотивирана, дисциплинарната процедура е спазена, а нарушенията са установени в резултат от извършена проверка след случая с несъбраната такса от 942 евро.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на касатора без работа. Този съд е приел, че в уволнителната заповед не са изложени в достатъчен обем всички релевантни обстоятелства и основания за прекратяване на трудовия договор. В мотивите не е посочено детайлно в какво точно се изразява извършеното нарушение, какви са обективните и субективните признаци на дисциплинарната простъпка и конкретният текст на правната норма, която е нарушена. Освен това въз основа на писмо № 44/172 от 23.12.2011 г. на директора на агенцията и на свидетелските показания по делото е достигнал до извода, че контрольорът е имал задължение да измерва натоварването на осите само в случай на констатирано общо претоварване. Констатирал е също, че не се касае за системност на нарушенията, не е установена формата на вината и настъпване на вредоносни последици.

Във въззивната си жалба работодателят е оспорил правилността на първоинстанционното решение във всички части, с които исковете са били уважени, излагайки подробни съображения за законосъобразността на уволнителната заповед. Цитирал е отново посочената в уволнителната заповед норма на чл.3, ал.3 от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, която е била нарушена. Изтъкнал е, че фактическата обстановка подробно е описана в уволнителната заповед. Посочил е, че в обясненията си ищецът всъщност е признал за допуснатите нарушения. Изложил е и допълнително възражение за неоснователността на иска за обезщетение, тъй като ищецът не е доказал оставането си без работа.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Според този съд уволнителната заповед е ясно мотивирана по начин, отразяващ съществените признаци на деянието от обективна страна, време и място на извършване, като няма съмнение за същността на фактическото основание, за което служителят е наказан. За него е било възможно да разбере причината/фактите и обстоятелствата/ за наказването му, което е достатъчно за мотивиране на заповедта според цитираната практика на ВКС. Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя, не се отразява върху законността на уволнението. Анализирайки подробно събраните по делото доказателства/писма, заповеди, становище на разработчика на системата за контрол/ Благоевградският окръжен съд е достигнал до извода, че правилата са били ясни, известни са били на служителя и са изисквали от него да измерва натоварването на осите, без значение каква е общата маса на превозното средство. Затова е приел, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения, които, без да са системни или умишлени, са достатъчно тежки, за да обусловят налагането на дисциплинарно уволнение.

Видно е, че въззивният съд е изложил свои собствени мотиви по съществото на спора и е достигнал до правни изводи, които са противоположни на изводите на първоинстанционния съд. Извършеното от Благоевградския окръжен съд повторно разрешаване на материалноправния спор обаче не противоречи, а напълно съответства на указанията, съдържащи се в т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС. В тълкувателното решение е ясно посочено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава. При въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. Съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. Следователно по първия въпрос на касатора мотивите на въззивния съд отговарят на приложимата практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Във въззивната си жалба работодателят е изложил съображения за неправилност на първоинстанционното решение включително и по отношение на уважения иск за присъждане на обезщетение за оставането на касатора без работа. Ето защо Благоевградският съд, обсъждайки доводите на касатора за неоснователност на този иск, не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.269, изречение второ от ГПК. Контролът върху тази част от решението не е упражнен служебно, а по искане на страната, формулирано във въззивната жалба. Затова решението на въззивния съд по втория въпрос на касатора не противоречи на мотивите на т.1 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение