Определение № 19 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7/2026 г.

ВАССмесен петчленен състав19.03.2026 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искова молба с вх. № 12864/16.01.2024 г., озаглавена „Частна жалба N 2878“, от Г. В. К., понастоящем в затвора в [населено място], срещу В. Кордев - началник на затвора в [населено място] и Д. Маринова - юрисконсулт, с цена на иска в размер на 24 300 лв., е Софийски районен съд. ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за извършване на следващите се процесуални действия. Препис от определението да се изпрати на Административен съд София-град за сведение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ПЪРВАНОВ секретар: Членове: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА /п/ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София – град (АССГ) и Софийски районен съд (СРС), повдигнат с Определение № 2533/21.01.2026 г., постановено по адм. д. № 575/2026 г. по описа на АССГ. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Пред СРС е подадена искова молба с вх. № 12864/16.01.2024 г., озаглавена „Частна жалба N 2878“, от Г. В. К., понастоящем в затвора в [населено място], срещу В. Кордев - началник на затвора в [населено място] и Д. Маринова - юрисконсулт, за нанесени му вреди от нарушение на основни човешки права и общностното право на ЕС, чрез лъжи и опит за манипулации с данни от лицата по адм. дело № 9785/2023 г. по описа на АССГ, с цена на иска в размер на 24 300 лв. Като правно основание са посочени разпоредбите на „чл. 3, 6, 5, 13 ЕКЗПЧ; чл. 47 и 48 ХОПЕС; чл. 29, 45, 57 КРБ вр. чл. 5

КРБ; чл. 276-283 от ЗИНС вр. с чл. 3 от ЗИНС“. С разпореждане № 135135/24.09.2024 г. по гр. д. № 2804/2024 г. по описа на СРС исковата молба на Г. В. К. е върната на основание чл. 130 ГПК и производството по делото прекратено. Цитираното разпореждане е отменено с определение без номер от 18.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 12332/2024 г. на Софийски градски съд и делото е върнато на районния съд за продължаване на процесуалните действия. Мотивите на въззивния съдебен състав се свеждат до липса на данни за наличието, предмета и страните на образувани по иск на ищеца дела, както и за нередовност на процесуалното действие поради използваните по отношение на ответниците обидни думи и квалификации, попадащи в приложното поле на чл. 101а, ал. 1 ГПК. При последвалото развитие на казуса, с разпореждане № 155568/08.10.2025 г. СРС е уведомил Г. В. К. да отстрани нередовностите в исковата молба като съобрази съдържанието ѝ с изискването на чл. 100а, ал. 1 ГПК и е указал последиците при неизпълнение съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. Предвид постъпилите писмени уточнения и искания от ищеца е прието с определение № 46135/05.11.2025 г., че е налице основание за отвод на разглеждащия делото състав. След преразпределението с определение № 49107/27.11.2025 г. СРС е прекратил производството по гр. д. № 2804/2024 г. и е изпратил делото по подсъдност на административния съд. Съгласно изложените мотиви, след като ответниците по делото попадат под юрисдикцията на ГДИН и в исковата молба са наведени твърдения за извършени нарушения на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, то основание на предявения иск е чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, подлежащ на разглеждане от административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. С определение № 2533/21.01.2026 г. по адм. д. № 575/2026 г. по описа на АССГ е прието, че не се касае за предявен иск по чл. 284 ЗИНЗС, тъй като според исковата молба вредите се претендират за използвани лъжи и манипулации по административно дело от ответниците, макар и служители в ГДИН. Твърдените от К. неправомерни действия не произтичат от административната дейност, нито съставляват част от техните служебни задължения. Никъде не се сочи жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо ищеца, представляващо нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. В случая е налице иск за вреди от деликт и доколкото съдът е обвързан от предявената искова молба, то същата следва да се разгледа по общия ред. С оглед на тези факти настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по подадената искова молба на Г. К. е Софийският районен съд, по следните съображения:

–

При действието на диспозитивното начало в процеса, съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, предметът и обемът на търсената защита се определят изцяло от страната, сезирала с жалба или искова молба съда. В съдебната практика не съществува противоречие по въпроса, свързан със задължението на съда да даде самостоятелна и точна правна квалификация на предявения иск и насрещните права от страните в производството – арг. от чл. 146, ал. 1 ГПК.

–

В обстоятелствената част и петитума на исковата молба от 16.01.2024 г. е заявено изрично, че вредите се претендират поради използваните лъжи и манипулации от ответниците по административно дело № 9785/2023 г. по описа на АССГ. В действителност липсват наведени твърдения за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, нито са изложени данни за конкретни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, обуславящи квалифицирането на иска по чл. 284 ЗИНЗС. В кориците на делото отсъстват доказателства в подкрепа на заключението от прекратителното определение № 49107/27.11.2025 г. на СРС, че твърдените неправомерни действия представляват административна по съществото си дейност или са били част от служебни задължения на ответниците.

–

Ищецът К. е очертал предмета на спора посочвайки, че претендираното обезщетение за вреди произтича от деликтни действия на ответниците като физически лица, независимо от качеството си на служители в ГДИН и затруднението за точно им идентифициране (вж. разпореждане № 40687/12.03.2024 г. и получения отговор с вх. № 120253/11.04.2024 г. - л.л. 14-19 от гр. д. 2804/24). На следващо място ищецът доразвива тезата си с конкретните изявления в частните жалби, които счита за неверни - че имал близки в България, получавал е пари, счупил е телевизор. Очевидно К. възприема за подвеждащо и изявлението на Кордев, че от момента на встъпването си в длъжност е предприемал действия за прекратяване на порочните практики. В тази връзка са примерите за ограничение в сравнение с фактическото положение на друго лице в затвора – мексикански гражданин.

–

Следва да се държи сметка за обстоятелството, че исковата молба предявена пред първия сезиран съд е била нередовна. Констатираните пропуски от въззивния съд, вкл. довършването на състава на чл. 101 ГПК, не са отстранени преди делото да бъде изпратено по подсъдност на АССГ, въпреки дадените указания с определение без номер от 18.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 12332/2024 г. по описа на СГС. Преценката дали исковата молба отговаря на изискванията за редовност на чл. 127 и сл. ГПК и дали подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е правомощие на компетентния първоинстанционен съд, в случая СРС.

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби