Определение № 139 от 31.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2673/2013 г.

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. И. Б. и Г. Д. Б. от [населено място], [община], област П., чрез пълномощника си адв. И. С. от АК-П., против въззивно решение № 96 от 15.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3284/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, В., ІХ състав, с което като е потвърдено решение № 2791 от 03.07.2012 г., постановено по гр.д. № 10490/2011 г. на Пловдивски районен съд, ХІХ състав, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 74 ЗЗД от А. И. Б. и Г. Д. Б. срещу П. С. Б. от [населено място], за сумата от 4 116,66 лв., срещу И. Н. Б. от [населено място], за сумата от 1029,17 лв. и срещу П. Н. Б. от [населено място], за сумата от 1029,17 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 74 ЗЗД, поради наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска неговата отмяна с произтичащите от това последици. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е представено като съдебна практика решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ответниците по касационната жалба П. С. Б., И. Н. Б. и П. Н. Б., двете чрез законния им представител П. С. Б., всички от [населено място], [община], област П., не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., са изключени от обхвата на касационния контрол. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени от касаторите ищци срещу ответниците субективно съединени искове за парични вземания, с правно основание чл. 74 ЗЗД, като цената на всеки един от исковете е търсената сума – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая тя е в размер на сумата от 4 116,66 лв. по отношение на ответницата П. С. Б. и сумите от по 1029,17 лв. по отношение на всеки един от ответниците И. Н. Б. и П. Н. Б.. В. решение е постановено на 15.01.2013 г., а касационната жалба е подадена на 21.02.2013 г., т.е. след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ, бр. 100/21.12.2010 г. Тъй като паричната оценка на предмета на делото на всеки един от предявените субективно съединени искове е под 5 000 лв., т.е. под предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК минимални прагове за допустимост на касационното обжалване, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Записът на въззивния съд, че решението подлежи на касационен контрол е неправилен по отношение на касаторите и не може да дерогира установеното от закона в чл. 280, ал. 2 ГПК ограничение за допустимост на касационното обжалване. С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационна жалба на А. И. Б. и Г. Д. Б. предвид основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,