Определение № 15 от 18.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 612/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, която неправилно е наименована въззивна, от Е. М. от В. против решение № 66/22.02.2010 г. по в.т.д. № 1443/2009 г. на В. ОС, с което се потвърждава решение № 2811/11.09.2009 г. по гр.д. № 150/2009 г. на В. РС, с което се приема за установено на основание чл.422,ал.1 ГПК, че касаторът дължи на А. К. сумата 8 500 евро по ЗЗ от 26.06.2008 г., ведно със законната лихва, като са присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба А. К. е подал отговор, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а освен това е и неоснователна, като претендира за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се посочват “касационни основания, визирани в чл.281,ал.3 ГПК”, представят се две решения на ВАС за противоречива практика по чл.18,ал.2 от Наредбата за “медицинската експертиза и работоспособността” и по чл.142,ал.2 ГПК. Тук следва да се прецизира, че в чл.281 ГПК няма алинеи, а точното наименование на Наредбата е за медицинската експертиза на работоспособността. Касаторът не прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, които са предмет на производството по чл.288 ГПК, от една страна и от друга страна основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК. Практиката на Върховният административен съд не се включва в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законите последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.