Определение № 822 от 04.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4365/2018 г.

Обжалвано е решение № 241/ 15.06.2018 г. по гр.д. № 289/ 2018 г., с което Окръжен съд – Пазарджик е обезсилил решение № 126/ 06.11.2017 г. по гр.д. № 623/ 2016 г. на Районен съд – Панагюрище в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. М. Б. срещу Т. В. Р. за месечна издръжка в размер на 500 лв., а е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД на Ц. М. Б. срещу Т. В. Р. за отмяна на договора за дарение по н.а. № 197/ 28.08.2003 г. Решението се обжалва от Ц. М. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД при отказ на надарения да даде на дарителя издръжката, от която се нуждае? Касаторът се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД). Ответникът Т. В. Р., ответник и по касация, възразява, че въпросът няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски в касационното производство. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с недопустим предмет. Съображенията са следните: О. иск за издръжка, по който въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството (чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК), е с цена 500 лв. Конститутивният иск, по който въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение (чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК), е с цена 4 010.55 лв. Обект на дарението, чиято отмяна се иска на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, е Ѕ ид. част от имот в [населено място] с данъчна оценка 8 021.11 лв. Делото е гражданско (спор между равнопоставени субекти), а всеки от двата кумулативно обективно съединени иска е с цена под 5 000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Касационната жалба е с недопустим предмет, а настоящият състав не дължи да я разглежда по същество. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника сумата 600.00 лв. Разноските, който той е сторил, се изразяват в заплатения адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът