Определение № 2287 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 249/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. Ал-С. и М. Г. А. против решение № 4104 от 03.07.2020 г. по гр.д.№ 11206 /2019 г. Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 518419 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 82094/2017 г. на СРС, в обжалваната част досежно обема общи части от сградата и от дворното место към допуснатия до съдебна делба на апартамент, находящ се в [населено място], на втори етаж на сградата на [улица] /първи етаж над мецанина на [улица] по документ за собственост/, бивша [улица], състоящ се от пет стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и килер, с площ 126,50кв.м., с изложение към [улица], заедно с тераса с барака за въглища, при описани съседи, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор...... по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], р-н“С.“, [улица], ет.2, в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор ......, заедно със 70/2000 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на собственост върху поземления имот при квоти: по 48,5/ 100 ид.ч. за Б. С. К. и Н. С. К. и 3/100 ид.ч. за съпрузите Х. А. Ал-С. и М. Г. А.. След подаване на касационната жалба, касаторката М. Г. А. е починала на 17.02.2022 г. С определение от 16.09.2022 г. са конституирани само наследниците й Х. А. Ал-С. /съпруг/ и А. Х. А. /дъщеря/. Не са конституирани наследниците на М. Г. А. по право на заместване след смъртта на сина й И. П. И. на 30.12.2021 г.: М. И. К. и Я. И. П., които следва да се конституират с настоящото определение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 40 ЗС и чл. 13 ЗН, тъй като към апартамента, който е допуснат до съдебна делба е определен дял от определени общи части на сградата и дворното место в по-голям обем от припадащите се към него, като по този начин се засягат правата на касаторите в купения от тях таван от две помещения, находящ се на таванския етаж, продаден им от праводателката на страните през 2014 г. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 13 ЗН относно това може ли да се завещае вещ или част от вещ, която завещателя не притежава. Твърди се неправилност на решението в частта за общите части. Ответниците по касация не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По предявеният иск за делба е установено следното: С н.а. № ....,т.28 от 25.11.1964 г., поправен с н.а. № ...., т. 17/1965 г. И. М. К. купува процесния апартамент, ведно със 75/2000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на собственост от дворното място. С нот. акт за поправка е коригиран този дял на 70/2000 ид.ч. и е уточнено, че апартамента се продава „без тавана“. По гр.д. № 3899/1984 г. е сключена спогодба между И. М. К., С. Н. К. и Р. Н. М., като процесния апартамент е поставен в дял на Р. М.. Апартамента е описан без таван със 70/2000 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място към него. С договор от 04.06.1990 г. Р. М. купува от общината таван от 23,10 кв.м. на ул. Г. Г.“ № 1 при описани граници. В договора не е посочено какъв дял от общите части се придава към тавана, до колкото до този момент е принадлежал на общината и е продаден от нея като отделен обект на собственост. С н.а. № .....,т.1/22.05.2014 г. на нотариус Т., Р. Н. М. продава на А. Х. А. и съпруга й Х. Ш. 2/100 ид.ч. от апартамента и целия таван, състоящ се от две помещения на таванския етаж със застроена площ 23,10 кв.м., ведно с 27/2000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на собственост от мястото, а с н.а. № ....,т.1/07.08.2014 г. им продава още 1/100 ид.ч. от апартамента. В акта като предмет на сделката са включени и още 10/2000 ид.ч., въпреки, че те са принадлежност към обекта и с тях не може да има отделно разпореждане. Преобретателите А. Х. А. и съпруга й Х. Ш. прехвърлят по замяна с н.а. № ....,т.1/07.08.2014 г. на касаторите Х. А. Ал-С. и М. Г. А. 2/1000 от апартамента и целия таван с площ 23,10 кв.м., заедно с 27/2000 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, а с нот. акт № .....,т.1/08.08.2014 г. им прехвърлят още 1/100 ид.ч. заедно с 10/2000 ид.ч. от общите части на сградата. С нот. завещание от 20.05.2015 г., акт ....,т.1/2015 г. на нотариус Микушински, Р. Н. М. завещава на племенниците си Б. С. К. и Н. С. К. апартамента, заедно с мазе от 16 кв.м. и 70/2000 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място. Завещателката умира на 27.07.2015 г. Бенефициарите по завещание са деца на брата на завещателката С. Н. К., починал на 13.06.1993 г. Освен тях, наследници по закон /дъщери на С. К./ са и И. С. К. и Н. С. К.. РС е допуснал делба на апартамента, медно със 70/2000 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място. Не е уважил молбата на Х. А. Ал-С. и М. Г. А. за поправка на очевидна фактическа грешка досежно дела от общите части на сградата и правото на строеж към апартамента защото няма противоречие между изводите в мотивите на решението и изразяването им в диспозитива. Въззивната инстанция е приела, че е неоснователен довода за недопустимост на решението поради неучастие на всички наследници на Р. Н. М. в делбата, защото не се дели наследство по закон, а съсобственост, възникнала на основание сделки – продажби, замяна и завещание. Относно доводът за определен по-голям обем общи части, въззивният съд, позовавайки се на чл. 40 ЗС е посочил, че дяловете на собствениците на самостоятелни обекти от общите части на сградата в режим на етажна собственост и от дворното място, върху което тя е построена, са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните обекти, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Тъй като всеки от съсобствениците може да поиска по реда на чл. 40 ЗС да се определят припадащите се общи части към неговия или към друг самостоятелен обект от етажната собственост и етажните собственици в такова производство са задължителни другари поради естеството на спорното право, и защото това може да стане в отделно производство или в производството за делба, въззивният съд е приел, че делбеният апартамент следва да се индивидуализира с посочване размера на припадащите се идеални части. Мотивирал се е с това, че съсобствеността върху общите части възниква по силата на закона с учредяване на етажната собственост като акцесорно право, неразделна част от главния обект на собствеността. Позовал се е на протокола от 22.02.1984 г., с който е одобрена съдебна спогодба по гр.д.3899/1984 г. на СРС, според който праводателят на страните Р. Н. М. е придобила процесния апартамент, заедно със 70/2000 идеални части от общите части на сградата на етажната собственост и толкова идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, т.е. дела от общите части е бил определен и не се променя от факта, че по силата на договор за покупко-продажба, оформена с нот. акт № ..... от 22.05.2014 г., том І, рег. № 1881, дело от 81/2014 г. Р. М. се е разпоредила с тавански обект към процесния имот с площ от 23.10 кв.м., заедно с 27/2000 идеални части от общите части на сградата и от поземленият имот. Отчел е, че с договора от 04.06.1990 г. тавански обект с площ от 23.10 кв.м. е придобит от Р. М. без да са посочени съответните идеални части от общите части на сградата на етажната собственост и идеалните части от правото на собственост върху поземлентия имот, като последващото разпореждане с този несамостоятелен обект не рефлектира върху припадищите се общи части към допуснатия до съдебна делба апартамент, които са били изначално определени в обем 70/2000 ид. ч. от общите части на сградата на етажната собственост и толкова идеални части от правото на собственост върху поземлентия имот, в който е построена сградата. По делото няма данни дали тавана е бил към апартамента и какъв дял от общите части е определен за апартамента при възникване на етажната собственост, респективно дали в този дял е включен и тавана от две помещения или е само за апартамента. Тезата на касаторите е свързана с изясняване на тези въпроси. Нормата на чл. 40 ЗС е императивна. Тя определя начина, по който се изчислява дела от общите части на сградата и дворното место, когато е обща част към момента на възникване на етажната собственост. Към всеки самостоятелен обект от етажната собственост принадлежи дял от общи части и той не може да е различен от определения по съотношението, посочено в чл. 40 ЗС. Етажните собственици не могат по своя воля да определят /намаляват или увеличават/ дела от общите части към самостоятелен обект,, не могат и да се разпореждат само с общи части или с различен дял от общите части от този, който се следва за конкретния обект, определен по правилото на чл. 40 ЗС. До делба не може да се допуска част от самостоятелен обект или обект с различен от определения по правилото на чл. 40 дял от общите части. Те са принадлежност към обекта по смисъла на чл. 98 ЗС и го следват в законово определения обем. Нормата на чл. 40, ал.3 ЗС дефинира как се определя дела от общите части когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице – като съотношение между стойността на прехвърлената и стойността на запазената част по време на прехвърлянето. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност на същото по въпроса за определяне дела от общите части към апартамента, предмет на иска за делба. Следва да се изясни дали в определения дял от 70/2000 ид.ч. са включени и припадащите се части от общите части към продадения таван /ако е самостоятелен обект/ или припадащите се части от общите части към него не са включени в квотата 70/2000 ид.ч., а е определен по правилото на чл. 40, ал.1 или ал.3 ЗС друг дял от общите части към тавана при възникване на етажната собственост или при отделянето на тавана от две помещения от апартамента за първи път. Ако тавана е бил принадлежност към апартамента и е отделен от него като самостоятелен обект, то дела от общите части към него се определя по правилото на чл. 40, ал.3 ЗС към момента на първото отделяне. В тази част въззивното решение противоречи освен на тази норма и на т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, защото нормата на чл. 40, ал.1 и ал.3 ЗС, във вр. с чл. 38 ЗС е императивна, а правилното определяне на дела от общите части от сградата и дворното място към самостоятелният обект от етажната собственост е от значение за точното индивидуализиране на имота, който се допуска до делба. Тъй като тавана не е предмет на иска за делба, следва този въпрос да се изясни в първата фаза на делбата. Той е важен и за оценката му във втората фаза при прекратяване на съсобствеността. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение