Определение № 50055 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2697/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260964 от 15.03.2022г. по гр.д. № 3738/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 495842 от 27.09.2018г. по гр. д. № 27547/2016г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Р. И. Р. против Е. И. Р.-С. иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на И. Р. Р., починал на 05.07.2009г. и намаляване на универсалното му завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 22.09.1992г. в полза С. И. Р., както и за възстановяване на запазената част от наследството на С. И. Р., починала на 18.11.2010г. и намаляване на универсалното й завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 23.12.2003г., в полза на Е. И. Р.-С.. Касационната жалба е подадена от ищеца Р. Р. чрез пълномощника адв. А.. Твърди се, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи събирането на доказателства. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да допусне изслушването на нова експертиза когато това е необходимо за изясняване на обстоятелства по делото, изискващи специални знания, което е в противоречие с посочена практика на ВКС. Поставени са и въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: 1/следва ли съдилищата да приемат и ценят като доказателства заключенията на приети експертизи и представлява ли процесуално нарушение приемането на експертизи, които са изготвени в противоречие с изискванията за изготвянето им; 2/ представлява ли нарушение на процесуалните правила оставянето без уважение на доказателствено искане пред въззивния съд за събиране на доказателства, които не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения; 3/ могат ли съдилищата да основат решенията си на заключения на експертизи, ако те противоречат на събрани по делото писмени и гласни доказателства, без да мотивират по каква причина кредитират експертните заключения, а не кредитират другите доказателства. Твърди се и очевидна неправилност на обжалвания акт. Ответницата по касационната жалба Е. И. Р.-С. в писмения си отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск възстановяване на запазена част от две наследства, накърнена със завещателни разпореждания. Ищецът претендира, че е накърнена запазената му част както от наследството на баща му И. Р., починал 2009г., така и от майка му С. Р., починала 2010г. чрез извършени от тях универсални завещателни разпореждания. Страните по делото са брат и сестра, наследници по закон на родителите си И. и С. Р.. Със саморъчно завещание, съставено на 22.09.1992г., И. Р. е завещал цялото си имущество на съпругата си С. Р..Завещанието е обявено с протокол от 2014г. Със саморъчно завещание от 23.12.2003г. С. Р. е завещала цялото си имущество на дъщеря си Е. Р.-С.. Отразено е в това завещание, че на сина си Р. Р. завещателката е дала равностоен дял. Завещанието е обявено с протокол от 16.02.2011г. С нотариална покана, получена на 08.05.2011г., Е. Р.-С. уведомява Р. Р., че в нейна полза е съставено саморъчно завещание от майка им С. с обект цялото й имущество. Исковата молба е предявена на 26.05.2016г. Безспорно е, че наследодателите са придобили през 1952г. по време на брака си дворно място от 550 кв.м. в [населено място], в което са построили жилищна сграда от етаж и полуетаж, застроена на 90 кв.м.; двуетажна пристройка, с площ 54,25кв.м., съставляваща самостоятелен обект и гаражна клетка с площ 76 кв.м. С нотариален акт за дарение от 1991г. И. и С. Р. са дарили на ищеца Р. Р. 250/550 ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел * в кв.21, заедно с цялата двуетажна пристройка към жилищната сграда, обособена като самостоятелен обект. С нотариален акт за продажба от 2010г. С. Р. е продала на дъщеря си Е. Р.-С. 4/6 ид.ч. от: 300/550 ид.ч. от дворното място на [улица], заедно с построените в него жилищна сграда на 90 кв.м. и двойна гаражна клетка на 76 кв.м. С договор за замяна от 2014г. Е. Р.-С. и съпрута й М. С. Б. са прехвърлили на “Съншайн енерджи“ ЕООД 300/550 ид.ч. от УПИ * в кв.21 с построената в него жилищна сграда на 90 кв.м. и двойна гаражна клетка на 76 кв.м. По делото са приети технически експертизи за оценка на притежаваното от наследодателите имущество към момента на смъртта на всеки от тях, както и за стойността на дареното на ищеца имущество към момента на откриване на наследствата. Заключението на вещото лице Х., прието пред първата инстанция, е било оспорено от страна на ищеца и е поискано назначаване на повторна експертиза, която да даде заключение не на база на сравнителен анализ на офертни цени, а въз основа на реално сключени сделки. Това искане не е било уважено от районния съд. Въззивният съд, изхождайки от заявените във въззивната жалба на Р. Р. оплаквания за необоснованост на заключението на вещото лице, без да е направено доказателствено искане от въззивника, е допуснал повторна техническа експертиза. Такава е приета без възражения от настоящия касатор. Приета е и допълнителна експертиза по задача, поставена служебно от съда, срещу която касаторът също не е възразил. Първоинстанционният съд е отхвърлил и двата иска. По отношение наследството на И. Р. е приел, че стойността на дареното на ищеца имущество надвишава неговата запазена част, поради което няма разлика за възстановяване. По отношение наследството на С. Р. е приел, че искът е погасен по давност, тъй като са изминали повече от пет години от момента, в който наследницата по завещание Е. Р.-С. е упражнила правата си. Възражението за давност е своевременно наведено от ответницата по иска с отговора на исковата молба. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, включително като е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. За да прецени налице ли е накърняване на запазената част на ищеца с извършеното от баща му И. Р. завещателно разпореждане съдът е установил, че към момента на смъртта на последния през 2009г. имуществото, включено в наследството му, а именно: 1/2 ид.ч. от 300/550 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от жилищната сграда на 90 кв.м. и 1/2 ид.ч. от двойния гараж, е на стойност 440 095 лв. Запазената част на ищеца е1/4 или 110 024лв. Стойността на дарението, извършено от наследодателя в полза на ищеца, е 220 385 лв. Тъй като тази стойност надвишава размера на запазената част съдът е приел, че липсва накърнение и искът по чл. 30, ал.1 ЗН спрямо това наследство е неоснователен. За стойността на имуществата съдът е ценил приетата пред него основна и допълнителна техническа експертиза на вещото лице М., които не са били оспорени. По отношение наследството на С. Р. съдът е посочил, че към момента на смъртта й през ноември 2010г. в наследството няма свободно имущество поради сключения от двамата съпрузи договор за продажба от 18.05.2010г., с който са се разпоредили с цялото останало имущество - 300/550 ид.ч. от дворното място, сградата с площ 90 кв.м. и масивния гараж, в полза на дъщеря си Е.. С оглед на това запазената част на ищеца, която е 1/3, не е накърнена, тъй като липсва имущество, което да премине в полза на ответницата по силата на универсалното завещание в нейна полза. В допълнение съдът е посочил, че двете страни - ищеца и ответника са облагодетелствани от наследодателите с почти равностойни имоти, оценени към момента на откриване на наследствата. По тези съображения е отхвърлил и втория иск по чл. 30, ал.1 ЗН. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема следното: Решението не е очевидно неправилно. Позоваването на това основание от страна на касатора е немотивирано и необосновано. От прочита на решението не са видими груби пороци, водещи до неправилност. Не е извършено прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е приложена отменена или несъществуваща правна норма. Няма данни за нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд. Липсват нарушения на правилата на логиката и опитните правила. Констатира се от настоящия състав известно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, но то не може да бъде подведено като очевидна неправилност и да обуслови допускане на касационен контрол. Касае се за следното: Софийски градски съд е приел, че договорът за продажба от 18.05.2010г. е сключен от двамата съпрузи И. и С. Р. в полза на дъщеря им, а в действителност договорът е сключен от С. след смъртта на И. и се отнася до наследената от нея по закон част от имуществото. От тази погрешна интерпретация следва изводът, че Е. Р.-С. не е получила нищо по силата на завещателното разпореждане, защото в патримониума на майка й няма свободно имущество, което да бъде наследено. Същевременно, за разлика от първоинстанционния съд, въззивният не е разгледал наведеното от ответницата възражение за погасяване по давност на правото по чл. 30, ал.1 ЗН по отношение наследството на С. Р.. Този пропуск е в полза на касатора и визираното нарушение не може да доведе до допускане на касационно обжалване. От друга страна, видно че във въззивната жалба на Р. Р. единственото наведено от него оплакване по чл.260, т.3 ГПК е за постановяване на решението въз основа на оспорено заключение за пазарната цена на имотите към момента на откриване на наследствата. Оплаквания спрямо уваженото възражение за погасяване по давност на правото на възстановяване на запазената част от наследството на С. Р., не са направени. Затова съдът, предвид ограниченията по чл. 269, пр.2 ГПК, не е имал право да преразглежда този въпрос, както на практика е сторил като е приел, че искът не е погасен по давност, а е неоснователен поради ненакърняване на запазената част. Това нарушение също не ползва касатора и затова не може да послужи като основание за достъп до касационен контрол. Не е допуснато противоречие с практиката на ВКС по формулираните три правни въпроса, нито те са такива от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Правните въпроси са свързани със задълженията на съда при преценка на заключения на вещи лица, кредитирането им, ако не съответстват на други доказателства, задължението на съда да допусне експертиза, ако такава е необходима за изясняване на обстоятелства по делото. Тези въпроси, обаче не са обосновани с конкретни оплаквания в касационната жалба, нито кореспондират с обстоятелствата по делото. В случая въззивният съд напълно коректно е изпълнил задълженията си, разяснени в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т. 3, да допусне експертиза при наличие на оплаквания за неуважено искане за допускане на такава пред първата инстанция. При приемането на двете експертизи от Софийски градски съд касаторът не е изложил никакви възражения срещу тях и съдът е основал решението си на посочените от тези експертизи оценки. Ето защо формулираните въпроси, съдържащи общи твърдения, че експертизите противоречат на други доказателства по делото, са необосновани и като такива неотносими към извършените от съда действия и към изхода на спора. Посоченото от касатора Решение № 106 от 02.07.2020г. по гр.д. № 1897/2019г. на ІV г.о. е базирано на постановките на тъкувателния акт и наред с това съдържа конкретни разяснения кога съдът може да не възприеме заключението на вещото лице. Такава ситуация по настоящето дело не е налице. Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. При този изход ответницата има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение, които са 1200 лева с ДДС. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.