Определение № 301 от 23.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 26/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Д. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 1153 от 6.11.2025г. по в.ч.гр.д. № 814/2025г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2614 от 21.05.2025г. по гр.д.№ 1348/2025г.на РС Плевен за прекратяване на производството по делото пред него и изпращането му по подсъдност на Районен съд Пловдив. Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил писмен отговор от „Оинк“ ООД, представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат Н., с който се изразява становище за нейната недопустимост, поради липса на посочените специални основания и неоснователност, за което развива подробни съображения. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 490.84 евро, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 10.12.2025г., фактура № 631 от 10.12.2025г. и извлечение от сметка. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Д. Н. К. е предявила иск срещу „Оинк“ ООД [населено място] пред Районен съд Плевен с искане да бъде осъден ответника да премахне от уебсайта www.oink.bg конкретно посочени от нея статия и снимка, за които твърди, че са неверни, а статията съдържа клеветнически и обидни твърдения, насочени срещу нея. Счита, че със същите се накърняват нейните репутация, авторитет, чест и достойнство в качеството й на адвокат, като се цели сред бъдещите й клиенти да се формира негативна оценка за професионалната й дейност. В исковата молба е посочено, че искът е предявен срещу ответника като собственик на електронен сайт, в който е публикувана информация, която може да се възприеме от „неограничен кръг потребители“. В подадения отговор ответникът е направил възражение за неподсъдност на спора на РС Плевен, което е възприето. С определение № 2614 от 21.05.2025г. по гр.д.№ 1348/2025г., РС Плевен е приел, че спорът е подсъден, на основание чл.105 ГПК, на РС Пловдив. Приложимостта на общата местна подсъдност по седалището на юридическото лице ответник е мотивирал с обстоятелството, че там е организирана неговата техническа и управленска дейност. След последвала частна жалба, въззивният съд е потвърдил така постановения акт със сега обжалваното определение № 1153 от 6.11.2025г. по в.ч.гр.д. № 814/2025г. Мотивите на Русенски окръжен съд са следните: Предявен е иск за вреди от непозволено увреждане като деликтът се изразява в публикуване и разпространяване на изявления или информация в интернет пространство, но твърдяното противоправно поведение се изразява в бездействие /непрехване на съдържание/. В този случай следва да се приеме, че – доколкото в интернет информацията става достъпва мигновено навсякъде – деянието следва да се счита извършено там където е формирана волята на юридическото лице, което не е предприело съответните действия, т.е. в мястото на неговото седалище. Въззивният съд е посочил, че ищцата е направила искане за прилагане на подсъдността по чл.113 ГПК, в качеството й на „потребител“, но не се е позовала на изборната подсъдност по чл.115 ГПК.Освен това, подсъдността по чл.113 ГПК е неприложима, защото ищцата не се е позовала на съществуващ договор между нея, в качеството й на потребител и ответното дружество, в качеството му на доставчик на услуги. С тези мотиви е приел, че липсва основание за прилагане на различна местна подсъдност освен общата по чл.105 ГПК. Към частната касационна жалба е приложено изложение /изискуемо съгласно препращането по чл.274, ал.3 ГПК/, в което жалбоподателят се позовава на основаниято за допустимост по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Налице ли е редовно уведомяване на ответника, търговско дружество и неговото възражение за подсъдност, подадено ли е в срок, след като съдът е приложил процедурата за лично връчване въпреки наличните данни, че ответникът е напуснал адреса си на регистрация?, 2. В тази връзка налице ли е съществено процесуално нарушение, опорочаващо правото на защита?, 3. Отговорът в преклузивния срок ли е подаден или не?, 4. Има ли ищецът качеството на „потребител“, по смисъла на чл.113 ГПК и приложима ли е тази специална местна подсъдност?, 5. Представлява ли онлайн платформата на ответника „оинк“, предоставяща възможност за публикуване/моделиране на съдържание „услуга на информационно общество“, по смисъла на Правото на ЕС?, 6. При иск за обезщетение на вреди от клевета и премахване на публикация с клевета, разпространявана чрез интернет, кое място представлява местоиз-вършване на деянието, по смисъла на чл.115 ГПК: самото място на техническо публикуване на информацията /в случая [населено място]/, седалището на юридическото лице, което разпространява информацията в интернет или мястото на настъпване на вредоносния резултат, съвпадащо с адрес на ищеца, където е центърът на неговите интереси и репутация? Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне, на основание чл.274, ал.3 ГПК, вр.чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по последния поставения въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, доколкото отговаря на изискванията, посочени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКСда е включен в предмета на спора, и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в акта му и е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика по ч.гр.д.№ 2476/2022г.на І г.о. и ч.гр.д.№ 2972/2022г.на І г.о. на ВКС. Съгласно същата – исковете за вреди от деликт, извършени чрез публикация в Интернет следва да се разглеждат по местопребиваване на пострадалия. Приема се, че деликтното деяние, което се изразява в разпространяване на изявления или информация в Интернет е специфично. То се отличава от обичайните деликти, защото при него няма конкретна пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. При този деликт – разпространението на изявленията или информацията е мигновено и масово. Чрез мрежата на Интернет – публикуваните изявления или информация стават веднага достояние на неограничен брой лица и на територията на целия свят. Поради особеностите на електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея чрез публикации – единствената сигурна връзка между деянието и определено, физически конкретизирано пространство е мястото на настъпване на вредите за пострадалото лице и обичайно то съвпада с мястото, където е центърът на неговите интереси, там където е установено неговото местопребиваване. Критерият за център на интересите е възприет в съдебната практика /не само у нас – вж.напр. С-509/09 и С-161/10/, защото позволява както на ищеца лесно да определи юрисдикцията, която може да сезира, за да защити своите интереси, така и на ответника, който разпространявайки информация за определено лице предварително е известен и може да се ориентира кой е съответния център на интереси. Имайки пред вид даденият отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт, с който е приложена общата подсъдност по чл.105 ГПК за неправилен. Същият следва да бъде отменен и делото върнато на РС Плевен за разглеждане на спора. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение