Определение № 2190 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 590/2025 г.
ВКСI търговско отделение10.07.2025 г.докладчик Вероника Николова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №691/27.11.2024г. по в.гр.д.№466/2024г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД Е., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „Евролинк е.К“ със седалище [населено място], Република Германия, [улица], Е., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 1, адвокат Й. А., направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3140 лева /три хиляди сто и четиридесет лева /. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, [населено място], против решение №691/27.11.2024г. по в.гр.д.№466/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №330 от 01.03.2024г. по т.д. №2268/2023г. на Софийски градски съд, ТО, VІ - 20 състав, с което „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, [населено място] е осъдено да заплати на „Евролинк е.К“, регистриран в търговския регистър на Районен съд Щутгарт, Република Германия, със седалище [населено място], Република Германия, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата 35 511,72 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вредите, причинени от настъпило на 27.06.2021г. пътно транспортно произшествие, представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с полица №BG/06/120003084563, ведно със законната лихва от 01.03.2023г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, както и че е очевидно неправилно. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че ищецът е собственик на л.а. „М. GT“, като изтъква, че още с отговора на исковата молба е оспорил това обстоятелство, а представеното от ищеца свидетелство за регистрация е на чужд език, не е придружено с легализиран превод и не може да се ползва като доказателство, установяващо собственост върху процесното МПС. Прави оплакване, че съдът неправилно е интерпретирал като признание на правото на собственост на ищеца заявеното в отговора на исковата молба становище на ответника, че собственикът на лекия автомобил „М. GT“ е получил обезщетение за вредите от неговия застраховател по застраховка „Каско“ – ЗАД „Асет Иншурънс“ АД. Счита, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че л. а. „БМВ М4“ с водач Д. Н., чиято гражданска отговорност е застрахована при касатора, е увредил л.а. „М. GT“ при участие в рали, а именно „Премиум рали София – Св.Влас“. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 пр.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора: 1. Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ при положение, че застрахованият е допуснал нарушение, изключващо отговорността на застрахователя му по задължителната застраховка / чл.494 т.4 от КЗ/? Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касация „Евролинк е.К“, със седалище [населено място], Република Германия, твърди, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ въззивният съд е приел за безспорно между страните обстоятелството, че ищцовото дружество е собственик на увредения автомобил. Изтъкнал е, че макар представеното на чужд език, без превод на български, свидетелство за регистрация, да не може да бъде кредитирано като доказателство, в представената от ищеца застрахователна полица № 1022110001325/ 07.04.2021 г., издадена от „Асет иншурънс“ АД, „Евролинк“ е.К, Германия, е посочено като собственик на автомобила и този документ не е бил оспорен от ответника. Позовал се е и на изразеното в отговора на исковата молба становище на застрахователя - въззивник, че „собственикът на л.а. „М. GT“, е обезщетен за вредите си от „Асет иншурънс“ АД, където е завел претенция по застраховка „Каско“ за вредите по автомобила си“, което съдът е възприел като признание на релевантния за спора факт. Счел е за неоснователно възражението на въззивника, че не е доказано настъпилото застрахователно събитие, с оглед различията в данните относно деня и мястото на застрахователното събитие, отразени в двустранния констативен протокол за ПТП и информацията, съдържаща се в показанията на участниците в пътнотранспортното произшествие. Изложил е съображения, че съставянето на такъв протокол е регламентирано в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.31 б. „б“ от ЗДвП за случаите, в които между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, и обратно на твърденията на въззивника, в закона не е предвидена каквато и да било строга процедура освен попълване на данните на участниците, след като те преместят превозните средства, така че да не възпрепятстват движението. Направил е извод, че констативният протокол има доказателствената сила, която му отрежда чл. 180 от ГПК и тъй като не носи подписа на ответника, който го оспорва, тежестта за доказване на истинността му пада върху ищеца, който го е представил - чл. 193, ал. 3 от ГПК, а доколкото този частен документ не изхожда и от ищеца, за опровергаване на съдържанието му не действа забраната в чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, а са допустими и всякакви доказателствени средства, като се имат предвид обстоятелствата по делото. Кредитирал е като непротиворечиви показанията на участниците в произшествието, че то се е случило на 27.06.2021г., неделя, около 18 часа в [населено място] на [улица], след приключването на организираното с рекламна цел автомобилно рали „София - Свети Влас“. Посочил е, че с оглед предназначението на протокола да служи единствено за уреждане на отношенията между страните по застрахователния договор, изготвянето на протокола не е свързано със съблюдаването на нормативно установена процедура, което означава, че е без значение дали данните в него са били попълнени веднага и лично от участниците в произшествието. С оглед конкретните обстоятелства по делото и при пълното съвпадение на данните, изписани в полета 4 - 12 на протокола, с показанията на свидетелите, съдът е приел че посочването на датата 28.06.2021г., часа - 11:00ч. и мястото в скицата на пътната обстановка в поле 13 - „С. шосе“, се дължи единствено и само на механичното им изписване от попълнилия протокола служител на застрахователния брокер на действителните дата, час и място на съставяне на документа. Във връзка с възражението на въззивника за наличието на изключен застрахователен риск, съставът на САС е изложил съображения, че установяването единствено на факта, че увреденият автомобил е участвал в автомобилно рали не е достатъчно за да се приеме за доказано твърдението, че л.а. „БМВ М4“, с рег. [рег.номер на МПС] с водач Д. С. Н. е увредил л.а. „М. GT“, с рег.№ С., при участие в рали, а именно „Премиум рали „София - Свети Влас“. Посочил е, че свидетелските показания, които кредитира изцяло, категорично установяват, че произшествието е настъпило след приключването на ралито, при придвижването на участниците в него към площад „Свети А. Н.“ в [населено място], където е трябвало да стане официалното закриване на събитието. Приел е за доказано, че колоната от автомобили на участниците е била съпровождана от полицейски ескорт, като скоростта на движение е била приблизително 40 - 50 км/ час, т.е. при спазване на правилата за движение по пътищата (чл.21, ал.1 от ЗДвП). Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Формулировката на въпроса изразява тезата на касатора, че застрахованият водач е допуснал нарушение, изключващо отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Това твърдение не съответства на мотивите на въззивния съд, който не е констатирал соченото от въззивника / касатор в настоящото производство/ наличие на хипотезата на изключен риск по чл.494 т.4 от КЗ, нито допуснато от застрахования нарушение на закона или на договора за застраховка, а е установил, че произшествието е настъпило след приключването на „Премиум рали „София - Свети Влас“, при придвижването на участниците в него към площад „Свети А. Н.“ в [населено място], където е трябвало да стане официалното закриване на събитието. Несъгласието на касатора с извършената от съда преценка на свидетелските показания и останалите събрани по делото доказателства и с констатациите му за обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, са свързани с обосноваността на съдебното решение и не подлежат на преценка в стадия по допускане на касационното обжалване. Не е налице и сочената от касатора допълнителна предпоставка за селектирането на касационната жалба – този по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. С оглед приетото от въззивния съд разрешение не са изложени правни доводи, които да обусловят извода, че се налага тълкуване на приложимата разпоредба на чл.494 т.4 от КЗ, което да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 140 лева, с включен ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд