Определение № 60700 от 16.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 783/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. К. С. срещу решение № 12478 от 9. 12. 2020 г. по в. гр. д. № 815/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 8808 от 23. 12. 2019 г. по гр. д. № 4591/2018 г. на Софийски градски съд, І-20 състав в обжалваната част, с която предявеният от касатора срещу Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 17. 10. 2017 г., е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., предявен като частичен от пълния размер от 100 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излага оплаквания, че въззивният съд не е съобразил релевантните за размера на обезщетението обстоятелства, а именно високия интензитет на търпените от ищеца болки и страдания, продължителния период на лечение, невъзможността да се обслужва сам и трайните последици от уврежданията – болки в областта на долния ляв крайник и главата, които са довели до лесна уморяемост и непълноценност. Моли за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с увреждания, причинени при ПТП на 17. 10. 2017 г., възлиза на 10 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил характера и тежестта на уврежданията на ищеца – контузия с хематом на лявото коляно и контузия на главата, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, проведените му лечение с поставяне на гипсова шина на лявата коленна става, физиотерапия и рехабилитация. Въззивният съд е отчел, че съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза периодът на възстановяване от такива увреждания е 20 дни, към момента на осъществения му преглед от вещото лице ищецът е в добро състояние, като липсват трайни последици от полученото увреждане на ставата и е налице запазен пълен обем на движението. В решението е подчертано, че съгласно експертното мнение посочените в исковата молба и установени при ищеца посттравматичен подкожен хематом, травматичната инкомплектна лезия на задния рог на медиалния менискус не са в причинно-следствена връзка с ПТП, а констатираните хоффа синдром и реактивните бурсит, синовит и паратендинит на предна и задна кръстни връзки се получават вследствие хронично пренатоварване на структурите на коляното при активен спорт, тоест отново не са във връзка с произшествието. Изложените обстоятелства, както и моментът на настъпване на вредите и завишените лимити на застрахователните покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 1. 01. 2016 г. са мотивирали преценката на съда, че сумата от 10 000 лв. адекватно ще обезщети понесените от ищеца неимуществени вреди. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото въпрос „относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия“. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че произнасянето на въззивния съд по въведения въпрос е в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Поставеният въпрос е по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предявения иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /служебно известните на състава решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о./. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като израз на променящите се обществено- икономически условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението/ известните на настоящия състав решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищеца иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е обсъдил подробно и ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. За да се произнесе по размера на обезщетението, въззивният съд е отчел вида и характера на уврежданията на ищеца, за които е установено, че са настъпили вследствие процесното ПТП, проведеното му лечение, рехабилитация, период на възстановяване и търпените от ищеца болки и страдания за период от около 20 дни. Във въззивното решение са взети предвид липсата на остатъчни трайни последици от получените телесни увреждания, както и данните за запазен пълен обем на движения на увредената става на ищеца. Решаващият състав е определил дължимия размер на обезщетението към датата на събитието – 17. 10. 2018 г., като е взел предвид повишените след 1. 01. 2016 г. нива на застрахователно покритие като израз на социално-икономическата конюнктура към момента на увреждането. Що се отнася до преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, то тя е свързана с обосноваността на съдебния акт, съответно има отношение към правилността на обжалваното решение и не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения за липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допуска. При този резултат по делото на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение