Определение № 96 от 10.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1666/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] и М. Ц. Г. срещу тази част от Решение № 267 от 25.10.2012 год. по т.д.№ 175/2012 год. на Великотърновския апелативен съд с която е потвърдено Решение № 12 от 09.02.2012 год. по т.д.№ 32/2011 год. на Ловешкия окръжен съд. С първоинстанционното решение ЛОС е уважил предявеният по реда на чл.422 ГПК от [фирма] срещу [фирма] и М. Ц. Г. иск за установяване съществуването за вземане за сумата 30845.87 евро за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на дружеството-ищец. Ответникът по касация [фирма] е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който изразява становище, че не е налице твърдяната от касатора предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Прави искане за присъждане на разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса: „Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото, допустими и относими към правния спор, съгласно чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК”. Позоваването е на противоречи при произнасянето по този въпрос с Решение № 72 от 12.03.2010 год. по гр.д.№ 905/2009 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и Решение № 589 от 29.06.2010 год. по гр.д.№ 1359/2009 год. на І г.о. на ВКС. Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на посочения въпрос не е налице, произтича от следното: С исковата молба [фирма] не е въвел твърдения за наличието на каузално правоотношение, а се е позовал на абстрактния характер на сделките по 2 бр. записи на заповед. Издател на записите на заповед е [фирма], а авалист – едноличният собственик на капитала и управител на дружеството-издател М. Г.. В отговора по чл.131 ГПК и в рамките на производството пред двете съдебни инстанции, ответникът-касатор е подържал тезата, че не дължи исковата сума тъй като записите на заповед са били издадени за обезпечаване на задълженията му по договор за финансов лизинг. Поради обстоятелството, че автомобилът, предмет на договора за лизинг е бил противозаконно отнет, макар и след като лизингополучателят е изпаднал в забава по отношение за плащането на лизингови вноски, то би следвало застрахователят по застраховка „автокаско” да покрие всички загуби на собственика, вкл. и неплатените към датата на кражбата вноски. Поставеният правен въпрос е формулиран твърде общо, но независимо от това, по въпроса за правомощията на въззивната инстанция е налице задължителна съдебна практика – ТР № 1 от 09.12.2013 год. на ОСГТК. Произнасянето с тълкувателно решение е обусловено от наличието на противоречива практика на ВКС по прилагането на чл.269 ГПК. С приемането на тълкувателното решение, противоречието е преодоляно. Останалите доводи в изложението, касаещи този въпрос, по естеството си съставляват такива по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в необсъждане на съдържащи се в жалбата доводи или неправилна преценка по тяхната основателност. Въззивното решение не противоречи на ТР № 1 от 09.12.2013 год. на ОСГТК, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК е представено доказателство за направени от ответника по касация разноски за настоящето производство – 500 лв. хонорар за процесуален представител. Тези разноски ще следва да бъдат присъдени. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.