Определение № 60302 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 929/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. М., К. Г. А., С. Й. К. и Н. Н. К., всички чрез процесуалния представител адвокат Н. А., срещу въззивно решение № 260424/17.09.2020 г. по гр. д. № 1235/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и да обсъди всички доказателства по делото.Твърди се, че не са обсъдени доводите, свързани с липсата на правен интерес от водене на иска.; 2. Допустим ли е иск по чл.109 ЗС, когато специалните закони предвиждат ред, по който може да се осигури търсената защита; 3.Във връзка с основателността на иска следва ли да бъде установено от кого през седемдесетте години на миналия век е изградена процесната канализация. Трябва ли ищците да докажат конкретните пречки за упражняване правото си на собственост; 4.Какъв е точно предметът на търсената защита, тъй като в диспозитива е записано „да преустановят ползването на преминаващата през имота на ищците канализация“. Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС: ТР № 4/2015г., ОСГК, решение № 10/2012г. по гр.д.№130/2011г., Iг.о., решение № 24/2017г. по гр.д.№ 2795/2016г.,II г.о., решение №116/2016г. по гр.д.№1432/2016г.; решение № 42/2018г. по гр.д.№2189/2017г., IIг.о., решение №48/2017г. по гр.д.№ 3809/2016г., II г.о.,решение № 266/2010г. по гр.д.№365/2010г., II г.о. Ответниците по касационната жалба К. А. Г. и Г. Д. Г. оспорват касационната жалба в отговор по чл.287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 202/2020 г., постановено по гр. д. № 668/2019 г. на Районен съд – Асеновград, с което В. М., К. А., С. К. и Н. К. са осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят използването на преминаващата през имота на К. Г. и Г. Г. канализация. Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на имот с идентификатор ***, а ответниците на съседните два имота – В.М. на имот с идентификатор ***, К.А. на имот с идентификатор ****, а С. и Н. К. – на имот с идентификатор **** по КК на [населено място]. Не се спори, че ВиК системата, обслужваща имотите на ответниците, е строена през 70-те години, когато е в сила ЗПИНМ. Ответниците не оспорват, че обратните ВиК тръби от техните имоти преминават през имота на ищците, но считат, че канализацията е съобразена с чл.62 от ПП ЗПИНМ и че част от постройките в имота на ищците също са включени в тази ВиК. От неоспореното заключение на техническата експертиза се установява, че отвеждащият канал за битово отпадъчни и атмосферни води от имот ***, в който е построена триетажна жилищна сграда, въпреки че трябва да бъдат отведени към [улица], без налична РШ, която да може да се ревизира и почиства, се отправя към двора на съседната двуетажна къща в имот ***, откъдето отпадните води от по-горните имоти на ответниците преминават през имота на ищците ***, без да има главна дворна канализационна шахта – задължителна и служеща за ревизия. На [улица]има изградена улична канализация, която да обслужва прилежащите й имоти, но канализицията от имотите и сградите на ответниците е включена към канализация на [улица]без никакво разрешение и строителни книжа и преминава под имота и сградите, собственост на ищците. Няма данни за съгласие за преминаване и за прокарване на канализацонно отклонение през имота на ищците, нито данни за разрешение за включване на обратните води на ответниците към уличната канализация по [улица], т.е. строителството на процесната канализация на ответниците е незаконосъобразно, тъй като не са съобразени изисканията на ЗПИНМ и строителните правила и норми. От оглед е установено, че след кратък валеж през нощта, на сутринта е видна водна струя под долната част на тръбата в избата на ищците; незаконната канализация на ответниците уврежда ищците, а още повече при задръстване, спукване и предвид бъдещите инвестициони намерения на ищците. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания и е посочил, че не кредитира тези на М., съгласно чл.172 ГПК. От анализа на гласните и писмени доказателства е стигнал до извод, че в имотите на ответниците са изградени без разрешение и строителни книжа канализационни тръби за обратни отведени води, които преминават през имота на ищците.След като тръбите за обратни отведени води минават през имот –частна собственост, без за това да е учредена надлежно суперфиция в полза на ответниците, без строително разрешение и в разрез със строителните правила и норми, от това следва, че използването на тази канализация от ответниците е противоправно и с това си действие те пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Без значение е дали обратните и фекални води от постройките на ответниците текат в сутерена на ищците и издават миризми, които последните са принудени да търпят, тъй като никой не може да бъде принуден да търпи чужди съоръжения да преминават през собствения му имот без надлежно учредено право за това. Налице са неправомерни действия на ответниците, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Искът да бъдат осъдени ответниците да преустановят използването на премиващата през имота на ищците канализация е основателен. За провеждането на негаторния иск следва да се установи, че ищците са собственици на процесния имот; че е налице действие, респективно бездействие, което пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост, както и че същото е противоправно, т.е. че канализацията на ответниците преминава през имота на ищците без тяхно съгласие, изградена е в нарушение на строителните правила и норми и с тези действия ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху имота. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касаторите не са изложили съображение за наличие основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – решаване на правни въпроси в обжалваното решение в противоречие с актове на КС на РБ или на СЕС. Не са изложили съображения и за наличие основанията по чл.280, ал.2 ГПК /ако е налице техническа грешка/, но следва да се посочи, че в настоящото производство по чл.288 ГПК такива не се констатират. Поставените въпроси не обосновават прилагане на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди и прецени всички доводи и възражения на страните, не е решен в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с нея въззивният съд е действал в изпълнение на процесуалните си правомощия като е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, съобразил е доводите на страните и е постановил решението си. Съдът поначало следи за допустимостта на предявения иск при всяко положение на делото. В случая искът е приет за допустим, а доводите на касаторите, че търсената защита следва да се реализира по друг ред, не кореспондират с посочените решения на ВКС. Решение № 24/2017г. касае правната квалификация на предявения иск – по чл.40 ЗУЕС, вместо чл.109 ЗС. Решение № 116/2016г. разглежда въпрос за допустимост на негаторен иск за изменение на съществуващи инсталации в съсобствени сгради или сгради в режим на ЕС и реда по чл.181 ЗУТ. Решения №48/2017г. и №42/2018г. също касаят други хипотези. По останалите въпроси въззивното решение не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл.с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, ВКС. Съдът е изследвал всички предпоставки за основателност на иска по чл. 109 ЗС, като същите са приети за установени и доказани. В съответствие с цитираното ТР е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо да се докаже, че неоснователните действия и бездействия на ответника пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост. Изложени са съображения, че ищците са собственици на процесния имот; че е налице действие, респективно бездействие, което им пречи да упражняват своето право на собственост, както и че същото е противоправно, т.е. че канализацията на ответниците преминава през имота на ищците без тяхно съгласие, изградена е в нарушение на строителните правила и норми и с тези действия ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху имота. Извършена е преценката в конкретния случай,че ответниците създават пречки по-големи от обикновените на собствениците на съседния имот да упражняват права си. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответниците по касация следва да се присъдят разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на общо 600 лева, съгласно представените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.