Определение № 4759 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2158/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. П., чрез адв. С. К., срещу решение № 45/ 09.03.2026г. по в.гр. д № 588/25г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на искова претенция на П. срещу РС Стара Загора и ОС Стара Загора за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение от 35 000 лева за неимуществени вреди от нарушено право на справедлив процес при разглеждане на спора по гр.д.№ 211/2023г. по описа на РС Стара Загора, по което П. е ищец, а ответник е БНР. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, защото не са били допуснати поисканите пред въззивния съд доказателства. Изразява несъгласие с извода в атакуваното решение, че при гледането на иска му срещу БНР са спазени всички гаранции за провеждане на справедлив процес и съответно липсва нарушение на чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1.“ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустим и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“ 2.“Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита спорен по делото и включен в предмета на доказване?“ 3.“Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 225, ал.2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?“ 4.“В случай, че с въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните, съгласно чл. 225, ал.2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, да установи фактическа обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?“ Насрещните страни по жалбата – РС Стара Загора и ОС Стара Загора, оспорват жалбата и възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Съдът намира касационната жалба за допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване съобрази следното: За да постанови решението си, въззивният съд е квалифицирал претенцията по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС, изхождайки от заявеното в исковата молба, че в производството по гр. д. № 211/ 2023 г. на РС Стара Загора, образувано по предявен от И. Г. П. против БНР иск за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно фотографиране, публикуване на имената на ищеца и на неверни и клеветнически твърдения / че останал барикадиран цяло денонощие, като преди това стрелял по полицаи; „не контактува с близки и съседи“; „отрязал главата на коня на някакви дървари“; имало „преписка за заплаха срещу друг човек“ и „при ареста оказа съпротива и стреля“/ неправилно са интерпретирани събраните в подкрепа на иска доказателства и така е нарушено правото на ищеца на справедлив процес. Въззивният съд е изтъкнал изрично, че по висящия пред него спор не може да проверява правилността на решението по гр.д. № 211/ 2023 г. на РС – Стара Загора, както по същество иска ищецът, а единствено спазени ли са основните правила, гарантиращи правото на справедлив процес според чл.6, §1 ЕКЗПЧОС. Преценявайки същите правопораждащи факти, като разгледаните от първоинстанционния съд, въззивният е приел да липсва нарушение на правото на справедлив процес по делото срещу БНР, доколкото по него са събрани всички поискани от ищеца доказателства – писмени материали, представляващи разпечатки от статии от електронни медии, както и свидетелски показания; интерпретирани са, без да бъде допуснато особено тежко нарушение на правилата на житейската и формална логика, а дадените отговори на всички доводи и възражения на ищеца са подробно мотивирани. Относно оплакването за оказан натиск върху съдии при разглеждане на спора по гр.д.№ 211/23г. въззивният съд е посочил, че подобни твърдения не се съдържат в исковата молба, поради което не ги обсъжда, защото е процесуално недопустимо съдът да разгледа и се произнесе по иск, почиващ на твърдения за нарушаване на правото на справедлив процес, които не са заявени с исковата молба или по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси касаят задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора да направи самостоятелна преценка на фактите по делото въз основа на събраните относими доказателства, обсъждайки релевантните доводи и възражения на страните и да мотивира изводите си във връзка с тях. В случая тези въпроси са произволно зададени – без да кореспондират на конкретни оплаквания в касационната жалба и без да се сочат останалите необсъдени факти, доказателства, възражения и доводи по конкретното дело, нито тяхното значение за крайния му изход. Така формулирани – принципно, без връзка с конкретния спор - те не отговарят на общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, за да мотивира извода си за неоснователност на иска, като изрично е акцентирал върху обстоятелството, че несъгласието на ищеца с начина, по който е бил разрешен окончателно спора му с БНР, не е равнозначно на нарушаване правото на справедлив процес при разглеждане на този спор. Нормата на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС гарантира единствено „процесуална” справедливост, която се изразява в състезателно производство, в хода на което се изслушват доводите на поставените при равни условия пред националната юрисдикция страни, и в задължението на съдилищата да представят достатъчно мотиви към своите решения. Тези гаранции не са били нарушени при разглеждане спора по гр.д.№ 211/23г., РС Стара Загора и именно това е решаващият извод на въззивната инстанция за неоснователност на иска. Въззивният съд е обосновал в съответствие с процесуалните правила отказа си да разгледа оплакването за оказан натиск върху съдиите, разгледали делото срещу БНР, предпоставяйки го и от мотивирано отхвърляне на направените с въззивната жалба доказателствени искания за разпит на съдиите, разглеждали делото и за изясняване принадлежността им към бившия Комитет за държавна сигурност / така протоколно определение от 26.02.2026г./. Въззивният съд не е нарушил процесуалните си задължения и с отказа да назначи поисканата с въззивната жалба експертиза / пак опр. от 26.06.2026г./, доколкото нейната задача - вредоносния характер на изявленията на БНР – цели изясняване елемент от фактическия състав на приключилия с влязло в сила решение спор по гр.д.№ 211/23г., а не релевантно за настоящото съдебно производство обстоятелство. В обобщение, липсва общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, а несъгласието на касатора с обжалвания съдебен акт не е основание за достъп до касационен контрол. Мотивиран от изложеното, съдът