Определение № 238 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1597/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Национална агенция за приходите обжалва решение № 835 от 21.4.2020 г. по т.д. 5635/19 г., Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ за установяване поредност на вземанията му, предявени в производството по несъстоятелност, на основание чл. 722, ал.1, т. 1 от ГПК. В касационната жалба са изложени съображения относно наличието на основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК неправилно приложение на чл. 638, ал. 4 от ТЗ. Касаторът счита, че в тази разпоредба и в останалите разпоредби на ТЗ, липсвала пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриване на производство по несъстоятелност. Вписването на запорите, наложени с постановление за налагане на обезпечителни мерки, не били елемент от фактическия състав от налагане на обезпечителната мярка. Задължение за извършване на подобно вписване не било регламентирано в ДОПК. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ била императивна и не подлежала на корективно и стеснително тълкуване, тъй като регламентирала привилегията на удовлетворяване при реализация на активи именно в самото производство по несъстоятелност. Волята на законодателя била ясна и създавала привилегия за кредитор, чийто вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да се удовлетвори предпочтително от сумите, получени от реализация на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки. Предлагането от въззивната инстанция тълкуване на разпоредбата на практика отрича изобщо наличието на подобна привилегия, което било в очевидно противоречие с текста и смисъла на чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ. Нормата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ била неприложима по отношение на запори, наложени по ДОПК. Моли да се отмени решението и да се приеме, че вземанията му следва да се удовлетворят по реда на чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следния правен въпрос, за който обосновава основание за допускане касационно обжалване чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК: Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на ЗОЗ след тази дата да се удовлетвори привилигировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ? Счита, че е налице празнота в законодателната уредба, поради което се налагало тълкуване с цел изясняване на посочената привилегия. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да потвърди изцяло решението на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че е открито производство по несъстоятелност за „Димов къмпани“ ЕООД с решение от 22.5.2017 г. на Софийски градски съд. Прието е, че въззивният жалбоподател-ищец НАП е предявил пред синдика публични вземания: главница от 566 565,89 лв и лихви 391 790,29 лв, за които поддържа, че са обезпечени със запори съгласно Постановление на публичен изпълнител при ТД на НАП от 28.4.2017 г., съответно е посочил, че следва да се удовлетворят като привилигировани на основание чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Кредиторът е оспорил, че вземанията следва да се удовлетворят като такива по реда на чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ, а не както са включени от синдика за удовлетворение съгласно чл. 722, ал.1 т. 6, 7 и 9 от ТЗ с оглед момента на възникване на вземанията. Прието е, че искът е допустим, тъй като по реда на чл. 690 от ТЗ възражението на кредитора е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 5770 от 9. 11. 2018 г. по т. д. № 1999/2016 г. на СГС. Прието е, че е оспорен именно редът за удовлетворяване на вземанията, като обезпечението било запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в описани банки, наложени на основание ДОПК с постановление за налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП София изх. № С170022-022-0024044 от 28. 04. 2017 г. Прието е, че запорите са вписани в ЦРОЗ под № 2018040200281 на 2. 04. 2018 г. – след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (22.05.2017 г.) Въззивният съд е приел, че твърдяната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите процесни публични вземания, произтичаща от наложените запори по реда на ДОПК от публичен изпълнител с постановление от 28. 04. 2017 г., вписани в ЦРОЗ на 2. 04. 2018 г., не съществува. Този извод е направен, като е взето предвид, че вземанията върху имущество, за което е наложен залог, ипотека, запор или възбрана, както и запор, вписан по реда на ЗОЗ, се удовлетворяват предпочтително когато се реализира продажбата на обезпеченото имущество по силата на чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. По отношение на запора, вписан по реда на ЗОЗ е прието, че вписването на този запор има за цел да противопостави правата на лицето, в чиято полза е вписан на правата на кредитора, в чиято полза е учреден особен залог върху имуществото. Залогът, вписан след запора върху същото имущество, не може да се противопостави на правата на вписалия запора по силата на чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. В този случай, вписалият залог има качеството хирографарен кредитор. Вписването на обезпечителните мерки, конкретно запор, по реда на ЗОЗ имат за цел не право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право. С оглед чл. 32 а от ЗОЗ, вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява към изпълнение от заложния кредитор. Прието е, че взискателят няма предимство спрямо конкуриращ кредитор. Този извод е направен с оглед нормите от индивидуалното принудително изпълнение, чл. 459, ал. 1 вр. чл. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, така както са разяснени в т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК/. Освен това, въззивният съд е взел предвид и действието на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и възбрани, и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ. Освен изложените аргументи, че не може да има привилегия за наложените запори, вписани по реда на ЗОЗ, то и датата на вписване на запора в конкретния случай, наложени по реда на ДОПК, са вписани в ЦРОЗ след откриване на производство по несъстоятелност. С оглед действието на нормата на чл. 638, ал. 4 изр. 3 от ТЗ, предвиждаща, че след откриване производство по несъстоятелност, не могат да се налагат обезпечителни мерки по реда на ДОПК или ГПК, въззивният съд е приел, че не може НАП да има привилегията, предвидена в чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Вписването в ЦРОЗ на запор, наложен преди откриването на производството по несъстоятелност, не може да бъде противопоставено на останалите кредитори на несъстоятелността. Освен това е прието, че на основание чл. 646, ал. 1 от ТЗ законът е прогласил учредяването на залог или ипотека за нищожни. Тези мотиви са обусловили и крайният извод, че не може да се приеме за основателен искът за установяване ред за удовлетворяване на предявените публични вземания на НАП в първи ред, в конкретния случай. Касационно обжалване се допуска само на предвидените от законодателя основания. Законодателят в чл. 280 от ГПК е предвидил основанията за допускане касационно обжалване. Служебно касационната инстанция може да допусне обжалване на въззивните решения когато е налице основание да се приеме, че са нищожни или е налице вероятност да се приеме, че са недопустими. В настоящия случай при извършената служебна проверка, не се установи въззивното решение да е вероятно да притежава такъв порок, който да го прави нищожно, като изцяло са съобразени разясненията на задължителната и константна практика на ВКС относно основанията за нищожност на съдебните решения. Също така не се установява въззивното съдебно решение да е било постановено при наличие на пречки или отсъствие на положителни предпоставки относно постановяване на съдебното решение. Изрично следва да се приеме, че са налице предпоставките за предявяване на иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ относно редът за удовлетворение на вземането, оспорен чрез възражение по реда на чл. 690 от ТЗ и възражението е прието за неоснователно. Извън така разгледаните основания за допускане касационно обжалване, във всички останали случаи, предвидени от законодателя касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване. В случая посоченият от касатора правен въпрос, обосновава наличието на общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК в ТР 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Посоченият правен въпрос е включен в предмета на делото чрез предявяване на вземанията по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ като привилигировани при наличие на вписан запор в ЦРОЗ, който запор е наложен по реда на ДОПК. Именно вписването на запора в ЦРОЗ е сочено от кредитора НАП основание да се претендира привилегия на основание чл. 722, ал. 1, т. 1 от ГПК, като самостоятелно основание за защита чрез предявяването на установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Този правен въпрос е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е приел, че не може да има привилегия чрез вписване на запор в ЦРОЗ, тъй като в този случай при пристъпване на изпълнение, кредиторите ще се отнасят един към друг като хирографарни, т.е. непривилигировани. Освен това е приел, че всички изпълнителни и обезпечителни мерки, предприети и вписани след откриване на производство по несъстоятелност са недействителни и не могат да се противопоставят на останалите кредитори в несъстоятелността. Това е обусловило изхода на делото, че не съществува привилегия за НАП и искът за установяване, че предявените му по реда на чл. 688 от ТЗ вземания, следва да се удовлетворят в първи ред, на основание чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ, като е потвърдено решението за отхвърляне на иска с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Въпреки обоснованото общо основание за допускане касационно обжалване, следва да се приеме, че приложението на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 638, ал. 4 от ТЗ, не се нуждае от тълкуване, извън осъщественото вече в практиката на съда. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване. Няма необходимост от разяснения, че запорът, вписан в ЦРОЗ, след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, не може да създаде ред за удовлетворение съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания. По отношение на поставения в изложението правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, относно вписването на запора в ЦРОЗ и към кой момент следва да е осъществено, за да е налице привилегия съгласно чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ, в съдебната практика няма спор, като липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия. Изрично в постоянната практика на ВКС е предвидено, че вписването на запора има за последица противопоставимост на правата на вписалия го кредитор на кредитор, вписал последващ залог – чл. 12, ал.2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. Освен това при тълкуването е отчетена целта на вписване на обезпечителните мерки, а именно да осуети пристъпване към принудително изпълнение от заложния кредитор – чл. 32 а от ЗОЗ. Това обуславя извод, че отсъства допълнително соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Ще следва да се остави без уважение искането за допускане касационно обжалване. С оглед неуважаване искането за допускане касационно обжалване, не следва да се присъждат разноски на касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България