Определение № 313 от 01.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1740/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ГЕЛИ“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 147 от 01.06.2020 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т..д. №700/2019 г., в частта, с която е било потвърдено първоинстанционното решение по т.д. № 49/2018 г. на ОС-Хасково в частта, с която е бил осъден касаторът да заплати на ищеца Т. М. Т. [ЕГН] сумата от 26 665,79 лева, ведно със законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното плащане –част от цената на движими вещи, продадени на ответника с договор от 04.05.2015 г.,изменен със споразумение от 20.09.2015 г. Решението се обжалва и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, в останалата му част, е постановено друго, с което: е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният на 04.05.2015 г. и изменен със споразумение от 20.05.2015 г. между Т. М. Т., в качеството му на продавач, и „Г.“ ЕООД, в качеството му на купувач, в имащата характер на предварителен договор част, с която е постигнато съгласие продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху колесен трактор „Landini rex DT 90 F”, рама № PXKLU 10806, рег. № X 04076, двигател № NL 38972 U 035980 S за сумата от 27 552, 18 без ДДС /33062,62 лв. с ДДС/ и колесен трактор „Landini Legend 130“, рама № SHHLM 08040, рег. № X 04678, двигател № YH 81250 U780742 H за сумата от 26 183, 90 лв. без ДДС/31 420, 68 с ДДС/, т.е. при цена общо за двата от 53 736, 08 лв. без ДДС /64483,30 лв. с ДДС/, от която при подписване на договора на 04.05.2015 г. са платени общо 15 722, 25 лв. с ДДС и остават за плащане 48 761, 05 лв. с ДДС, осъдил е „ГЕЛИ“ЕООД да заплати на Т. М. Т. сумата от 48 761, 05 лв. с ДДС ведно със законната лихва от 02.04.2018 г., представляваща неплатена част от общата цена от 53 736, 08 лв. без ДДС /64483,30 лв. с ДДС/ на двата колесни трактора дължима по обявен за окончателен договор от 04.05.2015 г. изменен със споразумение от 20.05.2015 г., както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Т. М. Т. изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да произнесе обжалваното решение, въззивният съд по жалба от страна на ответното дружество е приел следното: По делото, за установяване съществуването на договора за продажба са представени два писмени документа. Първият е от 04.05.2015 г. и е наименуван договор за покупко-продажба. В него са материализирани волеизявления на Т. Т. в качеството му на продавач и „ГЕЛИ“ ЕООД, - в качеството му на купувач. От съдържанието на този договор се установява, че двете страни са постигнали съгласие за продажбата на двата подробно описани трактора, предплуг чизел – 1 бр.; ремаркета – 2 бр.; сеялка пролетна К. – 1 бр.; фреза – 1 бр.; пръскачка щангова – 1 бр.; плуг обръщателен Lemken – 1 бр., товачар за жито – 1 бр.; дискова брана – 2 бр.; култиватор – 1 бр.; хедер за слънчоглед – 1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1 бр.; валяк – 1 бр. и електрожен – 1 бр. Договорено е, че цената на двете МПС-та/трактори/ и другите движими вещи е 21 700 лв. без ДДС и че същата ще бъде платена в срок от 1 работен ден от подписване на договора и издаване на фактурата. За сключването на този договор волеизявлението от името на дружеството-купувач е изразена не от управителя му, а от дъщерята на последния-Е. Ф.. Според въззивния състав,това е без значение досежно формиране на извода за наличие на сключен между страните договор, с оглед на това, че по делото не се спори, че вещите предмет на договора са предадени на купувача, издадена е данъчна фактура и той е платил договорената цена и дължимото ДДС, т.е. по отношение на тази сделка е приложима хипотезата на чл. 301 от ТЗ. По делото е представен и втори писмен документ материализиращ волеизявления на продавача и купувача-споразумение от 20.09.2015 г.. В същото са материализирани съвпадащи волеизявления на продавача и купувача, с които от една страна се признава факта на сключване на договора от 04.05.2014 г. за продажба на посочените в него движими вещи, както и за това, че страните се споразумяват за изменение на договорената в споменатата сделка продажна цена от 21 700 лв. без ДДС на 89 000 лв. без ДДС. Материализирано е и съгласие, че сумата от 67 300 лв. без ДДС следва да се плати от купувач на продавача до 20.12.2015 г. Сключването на това споразумение също се признава от ищеца, а се установява и от показанията на свидетелката-пълномощник на купувача, че тя, а не управителя на дружеството- купувач е изразил съгласие за сключване на договора. Единствената разлика в случая е, че плащане на тази допълнителна цена не е последвало и че купувачът оспорва да е обвързан от споразумението позовавайки се на липса на изразена воля от негово име. Във връзка с това оспорване още с исковата молба ищецът е представил пълномощно от 19.06.2015 г. с нотариална заверка на подпис и съдържание. С него Ф. Г. Ф., лично и в качеството си на управител и едноличен собственик, на „ГЕЛИ“ ЕООД, е упълномощил Е. Ф. Г. и Г. Ф. Г., заедно и поотделно, с определена група права. Следователно, според съда, споразумението от 20.09.2015 г. е сключено от лице с нужната представителна власт. Относно твърдението на въззивника-купувач по предварителния договор, че в горното пълномощно не е изразена воля за упълномощаване на Е. Ф. да сключва договори от името и за сметка на дружеството, тъй като делегирането на права били от лицето Ф. Ф. в лично качество и в качеството му на едноличен собственик на капитала на „ГЕЛИ“ ООД и липсвала воля упълномощените лица да извършват действия и от името на самото дружество, съставът на ПАС е изложил съображения, че тълкуване на волята на упълномощителя следва да се прави на база всяка една дума и всяко едно изречение на пълномощното. В тази връзка от съдържанието на първите редове на същото става ясно, че в него физическото лице Ф. изразило воля за упълномощаване на две лица. Същият изрично е посочил, че упълномощените лица могат да изразяват воля от негово име в лично качество. Посочено е съответно и че той ги е упълномощил да изразяват воля и в качеството му на управител на „ГЕЛИ“ ЕООД, т.е. за действията които извършва от името на дружеството, както и в качеството му на едноличен собственик на капитала на това дружество. В т. 1 от пълномощното, се споменава за възможност за разпореждане с примерно изброено движимо и недвижимо имущество притежавано в лично качество и в качеството на едноличен собственик на капитала. Направеното в пълномощното описание на по-широко по обхват имущество и фактът, че в началото на пълномощното е изразена воля за овластяване да се извършват действия и от името на дружеството,според решаващият спора състав на ПАС води до извод, че в случая упълномощаването касае учредяване на представителна власт за разпореждане с имуществото на дружеството. От друга страна във второто изречение на т. 1 се предоставят права за подписване на договори. В него не се прави разграничение досежно качеството на Ф. по същите, т.е. те може да са сключени от него и в качеството му на представляващ „ГЕЛИ „ЕООД и последното да е страна по тях. На база изложеното, съдът е счел, че Е. Ф. е имала представителна власт да сключи на 20.09.2015 г. от името на „ГЕЛИ “ ЕООД споразумението, променящо продажната цена по договора за продажба от 04.05.2015 г.. В това пълномощно е направена ясна конкретизация на упълномощените лица. Има и изрично посочване, че придобитата от тях представителна власт може да се упражнява заедно и поотделно. Изложени са съображения, че е без значение, че едно от имената на упълномощените лица е повторено на два пъти при условие, че същото не налага извод за отпадане волята за упълномощаване на другото посочено лице. В подкрепа на това следва да се има предвид и фактът, че при изброяване на съответните действия които могат да се извършват от пълномощника е използвано множествено, а не единствено число, т.е. за упълномощителя- те са двама. Така изложеното води до извод, че с постигнатото споразумение, ответникът по настоящето дело е поел задължение за плащане на допълнителна цена на описаните в договора вещи и при неизпълнение на това задължение предявената искова претенция за частта, касаеща вещите, различни от МПС, се явява основателна. Въпреки, че цената в първоначалния договор, а и в изменението към него, е посочена общо за всички описани в него вещи-две МПС-та/ трактори/ и други движими вещи не следва извод, че волята на страните е договора за продажба е да се продадат движимите вещи в съвкупност. Не следва и извод, че вещите различни от двата трактора, са обслужващи същите и не могат да бъдат ползвани без придобиване собствеността на двете МПС-та. Това обаче не е основание да се говори за липса на съществен елемент от договора за продажба на всяка една от продаваните вещи-цена на същите. Цената на всяка от вещите е определяема. Последната се определя чрез елементарна математическа операция извършена на база отнасяне на общата пазарна цена на вещите за периода към общата договорна. Така се определя коефициент на редукция и той съответно се умножава към реалната пазарна цена на всяка вещ. Произведението съответно е равно на сумата, с която тя участва в общата договорна цена. Определянето на цената по този начин, според съда, не е в нарушение на текстовете на чл. 326 от ТЗ, а последните са основание за прилагане на този математически начин за определянето й. От приетото по делото заключение е видно, че цената на вещите различни от двата трактора, е в общ размер на 35 264, 29 без ДДС или 42 317, 15 с ДДС. От нея са платени 8598, 50 лв. без ДДС или 10318, 20 с ДДС. Неплатени остават 26 665, 79 лв. без ДДС, респ. 31998, 95 лв. с ДДС. В случая от страна на ищеца се претендира дължимата сума без ДДС, т.е. само 26 665, 79 лв. и искът може да се уважи единствено за този размер, независимо от факта, че ДДС подлежи на задължително начисляване с оглед ЗДДС. По иска с основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, въззивният съд е приел следното: Между дружеството- ищец и ответника на 04.05.2015 г. е сключен писмен договор за продажба на движими вещи. Сред тези вещи са и два трактора. Според чл. 144, ал.2 от ЗДП прехвърляне на собствеността на колесни трактори се извърша с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. В този смисъл е и разпоредбата на чл.12 от ЗРКЗГТ, в който е казано, че прехвърляне на собствеността на самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В §1, т.12 от ДР на този закон е посочено, че колесният трактор е вид самоходна техника, а процесните са с обем на двигателя над 10 kW. Следователно, с процесния договор прехвърляне на собствеността не е извършено по причина, че не е сключен в предвидената от закона форма-писмена с нотариална заверка на подписите. Това води до извод, че реално с този договор сключен във формата посочена в чл. 19, ал.1, изр. последно е поето задължение за сключване на окончателен договор за продажба на тракторите в предвидената от закона форма. Цената на двата трактора е посочена общо с цената на останалите движими вещи, но с оглед изложеното по- горе съдът е счел, че няма пречка чрез експертиза тя да се определи за всяка отделна вещ. Видно от тази експертиза цената на тракторите по договора от 04.05.2015 г. е 6384, 13 лева, без ДДС /7660,96 с ДДС/ за първия трактор и 8061,29 с ДДС- за втория. Цената с ДДС и на двата е била платена, а те са били предадени на купувача. Договор в предвидената в закона форма не е бил сключен. Със споразумението от 20.09.2015 г., е постигнато съгласие за изменение в цената на движимите вещи предмет на продажба. Това изменение е било посочено общо, но няма пречка по изложените до тук съображения за всяка вещ да се определи отделно размера на увеличението и респективно общият размер на продажната й цена. Така за първия трактор същата се е увеличила с 19 799, 77 лв. без ДДС/ 23 759, 72 лв. с ДДС/. Общата продажна цена съответно е станала на 26 183, 90 лв. без ДДС /31 420, 68 с ДДС/. За втория трактор същата се е увеличила с 20 834, 44 лв. без ДДС /25 001, 33 лв. с ДДС/. Общата продажна цена на този трактор е станала 27 552, 18 без ДДС /33062,62 лв. с ДДС/. От казано следва, че е уговорено двата трактора да бъдат продадени за общата сума от 53 736, 08 лв. без ДДС /64483,30 лв. с ДДС/. От нея са били платени сумите с ДДС посочени в договора от 04.05.2015 г., но не и тези предмет на увеличението. Това сочи, че към настоящия момент все още не е платена сумата от 23 759, 72 лв. с ДДС за първия и 25 001, 33 лв. с ДДС- за втория. Общата неплатена сума за двата трактора е 48761, 05 лв. с ДДС. Съобразно изложеното и при липсата на доказателства за сключване на окончателен договор, наличието на доказателства, че ищецът-продавач е собственик на двата трактора и такива за липса на данъчни задължения сочи, че сключеният на 04.05.2015 г. и изменен със споразумение от 20.09.2015 г. сключен между ищеца, в качеството му на продавач, и „ГЕЛИ “ ЕООД, в качеството му на купувач, предварителен договор за продажба на двата трактора следва да бъде обявен за окончателен. Към момента на обявяване на договора за окончателен е видно, че купувачът не е платил от нея общо 48761, 05 лв. с ДДС. Това съобразено с факта, че от съдържанието на чл. 362 от ГПК следва извод, че волята на законодателя е да липсват неизпълнени задължения между страните при влизане в сила на решението и пораждане действие на договора сочи, че последица от обявяване на договора за окончателен е и присъждане на неплатената от купувача на продавача договора към момента на постановяване на решението. Няма пречка този осъдителен диспозитив да се постанови в самото решение и да е основание за издаване на ИЛ при влизането му в сила. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора-купувач по договора се сочат, като обуславящи изхода по спора следните въпроси: 1. противопоставими ли са възраженията на представлявания за липса на надлежно упълномощаване по отношение изменение на сделка, която е сключена без представителна власт и за която упълномощителят не е знаел, 2. какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното за изменение на такава сделка, 3. може ли да се приеме, че пълномощно за разпореждане с имущество на упълномощителя обема и правото на изменение на вече сключени разпоредителни сделки и 4. как следва да се тълкува пълномощното за последните при липса на изрична воля за изменението им. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. и формулировката на първите два въпроса от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите са по правилността на обжалваното решение/ т.е. по правилността на произнасянето на съда въз основа на специфичните за конкретния спор факти, а не по тълкуването на определени законови разпоредби с оглед установяване на съдържанието и смисъла съдържащите се в тях правни норми, каквито, според указанията на ВКС в ТР№1/2010 на ОСГТК-мотивите към т.1, са изискванията за въпросите, по които ВКС следва да преценява по реда на чл.288 ГПК, дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за допускане до касация. Въпреки това, с оглед изчерпателност и прецизност на преценката, която ВКС следва да извърши в настоящата фаза от процеса по КЖ, следва да се добави, че тези два въпроса не съответстват и на възприетите в обжалваното решение обстоятелства и изводи на въззивния съд в насока, че след като вещите, предмет на първоначалния договор, са предадени на купувача, издадена е данъчна фактура и той е платил договорената цена и дължимото ДДС, то по отношение на тази сделка е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, която изрично третира подобни факти като потвърждаване на действия извършени от търговец без представителна власт, т.е. последните се приравняват по последици на такива, извършени при наличие на представителна власт- Тоест отговорите на тези въпроси не са обусловили произнасянето на въззивния съд по спора. По останалите два въпроса от изложението- за необходимото в конкретния случай съдържание на пълномощното, въззивният състав се е произнесъл в съответствие със задължителните постановки в т.1 от ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, относно това, че общо изразената воля на упълномощителя за овластяване на пълномощника да извършва действия на разпореждане с негово имущество е достатъчна, за да се приемат за валидно извършени такива действия, при липса на изрични ограничения за това в самото пълномощно. Следователно с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по тях в съответствие със задължителната практика на ВКС и не е налице основание за допускане на касационно обжалване и на това основание. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което